О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
С. 09.06. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Богданова
ЧЛЕНОВЕ: С. Димитрова
Г. М.
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 2911/2014 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура, [населено място], срещу въззивно решение № 317 от 6.12.2013 г. по гр. дело № 496/2013 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 567 от 2.07.2013 г. по гр.д. № 1238/2013 на Шуменския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от И. В. С. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З./ ред. до ДВ бр.98/2012 г./ за сумата 8 000 лв. и по касационна жалба на И. В. С. срещу въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 8 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди до пълния размер от 15 000 лв.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на Окръжна прокуратура, [населено място] се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса -следва ли да е налице причинна връзка между незаконния акт и претендираните вреди и за критериите, които се прилагат при определяне размера на обезщетението, тъй като обжалваното решение е в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд- П № 4/68 г. на П., ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решения на състави на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК.
Писмен отговор от ответника по касационната жалба И. В. С. не е постъпил.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят И. В. С. поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за критериите, които се прилагат при определяне размера на обезщетението, който бил решен в противоречие с даденото разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС.
Писмен отговор от ответника по касационната жалба – Прокуратура на Р България не е постъпил.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и са процесуално допустими.
С обжалваното решение Шуменският окръжен съд е приел, че сумата от 8000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от С. неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.282, ал.2 КТ от И. С. като главен публичен изпълнител при ТД на НАП, [населено място], дирекция „Събиране”, отдел „Принудително изпълнение” И., [населено място], по което наказателното производство е прекратено с постановление от 30.11.2012 г. на Окръжна прокуратура, [населено място], поради това че не е извършено престъпление. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. е основателен. За да определи размера на обезщетението на 8 000 лв. въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че образуваното срещу С. наказателно производство и осъщественото наказателно преследване за престъпление по чл.282, ал.2 КТ е довело до негативни емоционални преживявания. Накърнено е било доброто му име и престиж, чрез факта че е станало достояние на широк кръг от хора, включително и разпространяване в медиите, предвид обстоятелството че същият е държавен служител. Отрицателните преживявания във връзка с наказателното производство и усещането, че не може да се грижи адекватно за семейството си са довели и до здравословни проблеми /депресия и повишаване на кръвното налягане/.
По поставения в изложението на Окръжна прокуратура, [населено място] въпрос- следва ли да е налице причинна връзка между незаконния акт и претендираните вреди не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По този материалноправен въпрос има установена задължителна съдебна практика на ВКС – ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, т. 11, в която е прието, че държавата отговора за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. То се определя глобално по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване и т. 3, където е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданина, а отговорността се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като преценката се прави при наличието на причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Според посочената съдебна практика вредите, които не са в причинно – следствена връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление не се обхващат от обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. и за тях държавата не отговоря. В настоящия случай даденото от въззивния съд разрешение, че е налице причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпяните от ищеца вреди е в съответствие с тази практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение, поставен в касационната жалба на Окръжна прокуратура [населено място] и на И. В. С. не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о., включително и в цитираните от страните решения. Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 З., от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В настоящия случай повдигнатото обвинение е по чл. 282, ал.2 НК, като наказателното производство е продължило в периода 2010-2012 г. Съдът, след преценката на конкретните обстоятелства до делото е достигнал до извода, че сумата от 8 000 лв. в най- пълна степен ще обзщети претърпяните от С. морални вреди. Постановеният съдебен акт на Шуменския окръжен съд не е в разрез със задължителната практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по двете касационни жалби.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 317 от 6.12.2013 г. по гр. дело № 496/2013 г. на Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :