Определение №982 от по гр. дело №657/657 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
 
№ 982
 
 
София, 30.07.2009 год.
 
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,   ІІІ г.о.    в закрито заседание на двадесет и четвърти юли, две хиляди и девета  година в състав:
 
 
Председател: Любка Богданова
Членове:  Веска Райчева
                          Светла Димитрова
 
 
при секретаря                                                          и в присъствието на  прокурора                                                  като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова          гр.д.657      по описа  за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. В., гр. В. срещу въззивно решение № 34 от 17.02.2009 год. по гр.д. № 19/2009 год. на Видинския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Видински районен съд от 17.11.2008 г. по гр.д. № 1097/2008 г., с което са уважени предявените от Г. Д. Н. искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 50 от 30.06.2008 г. на кмета на О. В., за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност “ технически сътрудник-деловодител ОМП” и за присъждане на обезщетение в размер на 1050.94 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното приложение на закона.
Ответникът по касационната жалба Г. Д. Н. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да остави в сила решението на първата инстанция, с което са били уважени предявените от Г. Д. Н. срещу О. В. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – 3 КТ въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата е незаконосъобразно, тъй като не е налице реално съкращаване на щата и заеманата от ищеца длъжност не е премахната.
В изложението за допускане на касационно обжалване процесуалноправният въпрос, за който се твърди че е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната съдебна практика и е от значение за точното прилагане на закона е отказа на съда да приеме представеното с въззивната жалба щатно разписание от 2.06.2008 г.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос.
В тежест на работодателя е да докаже, че е упражнил законно правото си на уволнение, включително и основанието на което то е извършено- в случая съкращаване на щата. В отговор на исковата молба работодателят е представил щатно разписание от 1.06.2008 г., поддържайки че същото е послужило като основание на извършеното уволнение. Заявеното пред въззивния съд искане за представяне на ново щатно разписание от друга дата не може да се приеме, като искане за допускане на доказателства, за установяване на нови обстоятелства, тъй като вече е било заявено кое е щатното разписание въз основа на което е извършено уволнението и представянето на ново за нуждите на процеса би било злоупотреба с право. При тези данни отказа на въззивния съд да бъде прието щатното разписание от 2.06.2008 г. не е процесуално действие извършено в противоречие с трайната практика на ВКС, което не налага ново тълкуване на приложената правна норма.
Поставеният материалноправен въпрос, по който въззивният съд се произнесъл във връзка със законността на уволнението по чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ е в чия компетентност е съкращаването на щата на общинската администрация. Според жалбоподателя компетентния орган е общинския съвет, който одобряването на структурата на общинската администрация по силата на ЗМСМА. Съгласно закона-чл.21, ал.1,т.2 ЗМСМА общинският съвет определя общата численост и структурата на общинската администрация и средствата за работна заплата на персонала от общинския съвет, а според чл.44 в компетентност на кмета е да изготви щатно разписание, с което да определи конкретните длъжности във всяка една от утвърдените структури на общината, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. В случая постановено от въззивния съд решение, с което е прието, че работодателят не е доказал въз основа на решението на общинския съвет от 24.06.2008 г. за приемане на нова структура и съкращаване на числения състав на общинската администрация да е изготвено щатно разписание от което да се установява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца заеманата от него длъжност е премахната е в съответствие с трайната съдебна практика. В представените съдебни решени не е разрешаван въпроса за законността на уволнението при съкращаване на щата на общинска администрация.
По въпроса законността на уволнението към кой момент следва да се преценява трайната съдебна практика безпротиворечиво приема, че посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение следва да е налице към момента на прекратяването му.
Съдът в настоящия състав намира, че по поставените материалноправни въпроси не е налице основание основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание сочената разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставените от жалбоподателя правни въпроси относими към решаващите изводи на съда за признаване за незаконно уволнението и уважаване на исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са разрешени от въззивния съд в съответствие със съдебната практика, а по въпроса за законността на уволнението по чл.328, ал.1,т.2, предл.2 КТ не са налага ново тълкуване на закона, тъй като нормата е ясна и точна. По нея има трайна и непротиворечива практика.
Предвид изложеното не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 34 от 17.02.2009 год. по гр.д. № 19/2009 год. на Видинския окръжен съд, по касационна жалба на О. В..
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top