Р Е Ш Е Н И Е
№ 527
София, 20.10.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 261 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК (отм.) вр. § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. А. Н. срещу тази част от решението от 07.01.2008 год. по гр.д. № 1644/2007 год. на Софийски апелативен съд с която въззивният съд е прил за неоснователен предявеният от нея срещу З. „ДЗИ О. застраховане иск с правно основание чл.407 ал.1 ТЗ за сумата над 10000 лв. и до присъдените от СГС 15000 лв. В частта с която е присъдено обезщетение за претърпени от Н. Имуществени вреди, както и в частта с която искът за неимуществени вреди е уважен до посочената сума, като необжалвано от „ДЗИ О. З. ;АД решението е влязло в сила.
Изложените в жалбата доводи, обективират касационни основания по чл.218б ал.1 б.“в“ ГПК – неправилност на въззивния акт, поради необоснованост на извода за съпричиняване на вредоносния резултат.
Ответникът по жалбата „ДЗИ О. З. ;АД, чрез процесуалния си представител изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл.218ж ал.1 предл.1 ГПК на заявените в нея основания за отмяна, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е основателна.
Предявен е иск с правно основание чл.407 ал.1 ТЗ – обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие.
Претенциите на Р. Н. , представляващи обезщетение за претърпени имуществени (1000 лв.) и неимуществени (30000 лв.) вреди, произтичат от това, че в резултат на ПТП, на 16.11.2004 год., тя, като пешеходец е получила телесни увреждания, като увреждащият автомобил „Опел“ мод.“Астра“ с ДК № С* с водач М. Х. е бил със сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност“ със „ДЗИ О. З. ;АД.
Застрахователят е противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като е оспорил и размера на претенциите.
Софийски градски съд е приел, че с поведението си, Н. е съпричинила вредоносния резултат, като не е посочил степен на съпричиняване. Присъдил е обезщетение в размер на 15000 лв. за неимуществени и 338.26 лв. за имуществени вреди. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни в спора, съставът на САС е приел равна степен на съпричиняване от страна на Р. Н. Приел е, че по критериите на чл.52 ЗЗД тя би следвало да получи обезщетение в размер на 20000 лв., но отчитайки съпричиняването е редуцирал присъдената сума до 10000 лв. Доколкото в частта за присъдените имуществени вреди първоинстанционното решение не е било обжалвано от застрахователя, съставът на САС го е оставил в сила.
Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното:
Както бе посочено по-горе, пътното произшествие е настъпило на 16.11.2004 год. На кръстовището на бул.“Прага“ и ул.“Доспат“, М. в качеството си на водач на л.а. „Опел“ мод.“Астра“ с ДК № С* е блъснал пресичащата бул.“Прага“ Р. Н. , на която са били причинени увреждания. По отношение на водача е приложена административно наказателна отговорност по чл.78а ал.1 НК.
Спорно по делото е наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.
Обосновано е становището на САС относно степента на съпричиняване от страна на пострадалата. Няма спор, а и доказателствата сочат, че автомобилът се е движел с ниска скорост. Спорно е дали Н. е пресичала булеварда по пешеходната пътека или извън, макар и в близост до нея. В мотивите на решението си по чл.78а НК, наказателният съд е приел, че пострадалата е пресичала на няколко метра от пешеходната пътека. Дори с оглед обстоятелството, че мотивите на решението за налагане на административно наказание в частта досежно фактите относно точното място на сблъсъка не са обвързващи за гражданския съд, до същия извод води и анализа на събраните по делото доказателства, както това е сторил апелативния съд. Видно от документите по огледа на местопроизшествието – протокол и приложена скица, спирачните следи и петното кръв са преди (по посока на движението на автомобила) пешеходната пътека. Тази пътека е по продължението на тротоара на перпендикулярната на бул.“Прага“ ул.“Доспат“. Отразено в скицата е мястото на сблъсъка. В случай, че отразяването е невярно, спирачните следи и петното кръв биха били непосредствено до, върху или след пешеходната пътека, ако сблъсъкът е станал където сочи пострадалата. Свидетелката Д. е била на противоположния ъгъл, а и пешеходната пътека е пунктирна, а не тип „зебра“, поради което не може да се счита, че и имала пълна видимост към позицията на участниците в ПТП.
Неправилно и в нарушение на чл.52 ЗЗД, обаче САС е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди.врежданията на Н. се изразяват в счупване на таза в областта на лонните и седалищни кости и счупване и смачкване на първия лумбален (поясен) прешлен. Това е довело до болки и страдания за периода на лечение, който е продължил около 1 година, както и до трайно затруднение на движенията на долните крайници през периода. След приключване на лечението, има периодично повтарящи се болки в областта на счупванията, които стават по-интензивни при преумора или промяна на времето. Т.е. за репариране на претърпените от Н. неимуществени вреди би следвало да бъде определена глобалната сума от 30000 лв., като с оглед равното съпричиняване на вредоносния резултат, застрахователят би следвало да и заплати 15000 лв.
Изложеното по-горе налага касиране на въззивния акт в частта с която искът на Н. е приет за неоснователен за сумата над 10000 и до 15000 лв., като ВКС се произнесе по съществото на спора и присъди посочения размер, ведно със законната лихва. С оглед изхода на спора ответникът по касация ще следва да заплати и направените по делото разноски на Н. пред настоящата инстанция, възлизащи на 300 лв., съобразно представеното адв. пълномощно.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 07.01.2008 год. по гр.д. № 1644/2007 год. на Софийски апелативен съд в частта с която е отменено решението от 28.05.2007 год. по гр.д. № 2237/2005 год. за сумата над 10000 лв. и до присъдените от СГС 15000 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА „ДЗИ О. застраховане“АД да заплати на основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ на Р. А. Н. от гр. П., ул.“Отец П. ;, бл.102 вх.“А“ ет.4 ап.11, ЕГН-5403263850 още 5000 л. (пет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от 06.11.2004 год. и до окончателното плащане, както и направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.