О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№74
София, 04.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 582 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “А”О. срещу решението от 08.07.2008 год. по гр.д. № 510/2008 год. на П. окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на “А”О. срещу решението от 04.04.2008 год. по гр.д. № 217/2007 год. на П. районен съд с което на основание чл.86 ал.1 ЗЗД е бил осъден да заплати на “Д”ЕО. сумата 6540.37 лв., представляваща материализирано в 2 фактури обезщетение за забава върху забавено плащане по договори с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за доставка на горива. Въззивният съд е приел жалбата на ответника по иска “А”О. за неоснователна, поради което е оставил първоинстанционното решение в сила.
Установено е по делото и това обстоятелство е безспорно, че през периода 2003-2004 год. страните са били обвързани с трайни търговски отношения, произтичащи от е доставка на дизелово гориво. Твърдението на ищеца-продавач “Д”ЕО. е, че забавеното и частично плащане на доставките, наложило съставянето и подписването на споразумителен протокол за въвеждане на график за погасяване на задълженията на “А”, като било постигнато съгласие и относно лихвата за забава към 31.12.2004 год., възлизаща на 12183.64 лв. Задължението за лихва било погасено частично, като за неиздължения остатък били издадени 2 бр. Фактури – № 455/30.04.2005 год. за 8280 лв. и № 3./30.03.2007 год. за 6340.37 лв. Исковата претенция в размер на 6540.37 лв. е формирана от неизплатения остатък от 200 лв. по първата фактура и цялата сума по втората фактура. И двете фактури са осчетоводени от ответника.
Първоинстанционният съд е приел въз основа на събраните писмени доказателства и счетоводна експертиза, че и двата обективно съединени иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД са основателни изцяло. Сезиран с въззивната жалба на “А”О. , П. окръжен съд също е приел, че е налице забавено плащане по договорите за доставка на горива и поетото със споразумението задължение за заплащане на лихва (обезщетение за забава) е непогасено до посочения по-горе размер. Поради това е оставил първоинстанционното решение в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, “А”О. , чрез пълномощника си е мотивирал тезата си за допускане на касационно обжалване с посочване на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК “Д”ЕО. е депозирал отговор в който изразява становище по основанията за допускане на касационно обжалване и по основателността на самата жалба.
В депозираното на 05.09.2008 год. изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК изложение (наречено “молба”), касаторът е възпроизвел текста на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Изложени са съображения относно това, защо счита, че въззивното решение е неправилно. Няма формулиран съществен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос, а и липсва изложение, анализът на чието съдържание евентуално би спомогнал да се стигне до изводът кой въпрос би имал значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, съществен е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило изхода на спора по делото. За да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало това да е съществен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация по правен имащ значение за развитието на правото.
Тези предпоставки в случая не са налице, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 454 от 08.07.2008 год. по гр.д. № 510/2008 год. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.