ДОПК – чл. 37, ал. 1, чл. 105, чл. 106, ал. 1,
чл. 17, ал. 3, чл. 118, чл. 128 и чл. 130;
КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал. 4, чл. 10;
НООСЛБГРЧ – чл. 1, ал. 2
ОТНОСНО: Възникване на трудово правоотношение при сключен трудов договор с работодател, който не е имал дейност
:
Фактическа обстановка:
Едноличен търговец е сключил трудов договор със съпругата си, считано от 01.12.2005 г. Договорът е регистриран в Националната агенция за приходите чрез подаване на уведомление по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда. За периода от 01.12.2005 г. до 07.08.2008 г. едноличният търговец не е упражнявал трудова дейност – не е подавал декларации за облагане с патентен данък, нито годишни данъчни декларации за придобити през съответните години доходи. За посочения период търговецът е внасял дължимите осигурителни вноски за себе си като самоосигуряващо се лице и като работодател за своята съпруга (работник).
Въпроси:
1.Основателно ли са внасяни осигурителни вноски за собственика и неговата съпруга и зачита ли се за трудов стаж времето, през което е налице сключен трудов договор, но фактически не е извършвана никаква дейност от страна на търговеца, съответно от работника?
2.По какъв начин могат да бъдат възстановени внесените от търговеца суми за задължителни осигурителни вноски, ако се приеме че такива не е следвало да се внасят?
Становище:
Предвид изложената фактическа обстановка и така поставените въпроси, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице (едноличният търговец) в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигурявне на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина).
На основание чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) агенцията установява, обезпечава и събира публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски. Публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски се установяват по ред, определен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 1 от ДОПК) – с декларация по чл. 105 от ДОПК, с акт на орган по приходите за установяване на задължение по чл. 106, ал. 1 и по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и окончателно с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК.
В производствата по установяване на публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски органите по приходите събират относимите към съответното производство доказателства служебно или по инициатива на задълженото лице. Събраните доказателства подлежат на обективна преценка и анализ от страна на органите по приходите (чл. 37, ал. 1 от ДОПК).
В чл. 128-130 от ДОПК е регламентирана процедурата за възстановяване на недължимо внесени суми, подлежащи на възстановяване и събиране съгласно данъчното и осигурителното законодателство от НАП. Недължимо платени или събрани суми за задължителни осигурителни вноски, както и суми, подлежащи на възстановяване, се прихващат с изискуеми публични вземания, като остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка. Прихващането и възстановяването може да се извърши, както по инициатива на органа по приходите, така и по инициатива на лицето.
В конкретния случай, прихващането или възстановяването следва да се извърши по Ваша инициатива, като подадете искане до компетентната ТД на НАП, към което можете да приложите и документите, които подкрепят Вашето искане.
По отношение действителността на трудовото правоотношение между Вас като работодател и Вашата съпруга е изразено следното становище от Министерството на труда и социалната политика:
«Трудовият договор задължително следва да съдържа датата на сключването на трудовия договор и началото на неговото изпълнение (чл. 66, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда). От този текст следва, че законът прави разлика между сключването на трудовия договор и началото на неговото изпълнение.
В тази връзка, ако съпругата на едноличния търговец е постъпила реално на работа на определената в трудовия договор дата, е налице действително трудово правоотношение и работодателят е длъжен да внася осигурителни вноски».
‘