Определение №163 от 9.2.2010 по ч.пр. дело №9/9 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 163
 
София, 09.02.2010 година
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо   търговско отделение, в закрито заседание на 04.02.  две хиляди и десета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                                     ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                             
                                                                           МАРИАНА КОСТОВА
 
 
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №9/2010  година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна жалба от „В”О. гр. П. с вх. №25845/12.11.2009 год.на Пловдивския окръжен съд срещу О. №2789 от 05.10.2009 год. по ч.гр.д. №1912/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което са оставени без уважение частните жалби на настоящия жалбоподател против Р. от 23.01.2009 год. по ч.гр.д. №636/2008 год.на Пловдивския районен съд, ГО за незабавно изпълнение и издаване срещу него изпълнителен лист в полза на „П”АД за сумите 11 166.21 лв., общ размер на главница и лихва, ведно със законната лихва от 21.01.2009 год., 223.32 лв. разноски по делото и 363.22 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и против О. от 27.05.2009 год. по същото дело на същия съд и състав, с което е отказано спиране на изпълнението на основание чл.420, ал.2 ГПК. По първата частна жалба Пловдивският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките на чл.418 ал.1 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя „П” АД, тъй като вземането на банката се основава на договора за банков кредит и представеното от нея във въззивното производство извлечение от движението по сметката на длъжника, имащо характер на извлечение от счетоводните книги по смисъла на чл.417, ал.1,т.2 ГПК. Въззивният съд е счел, че за разлика от представеното пред районния съд извлечение от счетоводните книги, извлечението от движението по сметката на длъжника „В” О. , гр. П. съдържа данни относно възникване на задължението, погасяването на отделните суми: главници и лихви по периоди и непогасени такива. Приел е също така и че, пълномощниците на заявителя действат с редовна представителна власт, защото издадените им пълномощни не са срочни. Искането за спиране на изпълнението е неоснователно, тъй като не е представено надлежно обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД.
Частният жалбоподател „В” О. гр. П. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона- чл.418, ал.2 във вр. с чл.417, ал.2,т.2 ГПК във вр. с чл.60, ал.2 ЗКИ, защото въпреки че представените документи са редовни от външна страна, те не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане. Кредиторът не е упражнил правото си да направи вземането предсрочно изискуемо, поради което и длъжникът не е поставен в забава. Подържа, че трябва да бъде спряно изпълнението на З. за незабавно изпълнение, защото не е влязла в сила, тъй като законът допуска подаване на възражения пред въззивния съд по чл.423 ГПК и до този момент не съществува изпълняемо право.
Подържа основанието за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, като за основен правен въпрос, от значение за изхода на делото, разрешаван противоречиво от съдилищата, сочи въпросът „Какви документи са годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и правомощията на съда във връзка с проверката на неговата редовност от външна страна”. В подкрепа на доводите си представя О. №118 от 24.02.2009 год. по ч.т.д. №25/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О. О. №36 от публичен регистър, том №8/09 год. по в.ч.гр.д. №574/2009 год. на В. Т. окръжен съд, О. №30 от публичен регистър том №7 по д. №423/2009 год. на В. Т. окръжен съд, О. от 09.06.2009 год. по ч.гр.д. №334/2009 год. на Л. окръжен съд. Подържа, че произнасянето на съда по посочените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото- основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба я оспорва.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение,подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Частният жалбоподател не е формулирал точно и мотивирано, както го задължава чл.284, ал.3 т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК, правния въпрос от значение за изхода на делото. Основанията за постановяване незабавно изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист са две: 1/ представен със заявлението документ по смисъла на чл.417, ал.1 ГПК, чиято редовност от външна страна поверява съдът и 2/подлежащо на изпълнение вземане, удостоверено с документа. Поставеният от касатора правен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело, се отнася само до първата предпоставка, а именно за документите по смисъла на чл.417, ал.1 ГПК, въз основа на които може да се издаде заповед за незабавно изпълнение. Правомощията на съда за тяхната проверка се свежда до редовността им от външна страна. Жалбоподателят не е поставил като значим за правния спор въпроса дали е настъпила изискуемостта на вземането с оглед установяване на подлежащото на изпълнение вземане, а съдът не може да го изведе служебно от обстоятелствената част на касационната жалба. При това този довод е и недопустим, защото за първи път в касационното производство се твърди, че липсва волеизявление на банката кредитор, отправено до длъжника, с което тя упражнява предоставената й от чл.60, ал.2 ЗКИ възможност да направи кредитът предсрочно изискуем. С оглед забраната за установяване на нови факти в касационното производство/ арг. от чл.293, ал.3 ГПК/, касационен съд не е съд по фактите , а съд по правото.
Не е налице и допълнителното основание за селектиране на частната касационна жалба по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото по поставения правен въпрос „какви документи са годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение”, частният жалбоподател не представя противоречива съдебна практика. Една част от съдебните актове не са окончателни, а другите третират настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, който въпрос нито е включен в основанията за достъп до касация, нито е допустим по изложените по-горе съображения.
Частната жалба в частта, срещу потвърждаване на отказа за спиране на изпълнението е процесуално недопустима.
Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.2 ГПК, не подлежат на касационен контрол. Заповедното производство по принцип е регламентирано като едноинстанционно- развива се само в рамките на районния съд- заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване/чл.413, ал.1 ГПК/. Допуснатата с изменението на чл.423, ал.1 ГПК /ДВ бр.50/2008 год./ възможност длъжникът да оспори вземането пред въззивния съд, не променя предназначението на заповедното производство да осигури бързина на издаване на изпълнителния титул. Затова и отделните актове, постановени в него, каквито са определенията за спиране на изпълнението- чл.420 ГПК, не подлежат на триинстанционно разглеждане. С тях нито се прекратява понататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства. Те няма самостоятелно значение, а имат привременен характер, защото са свързани със защитата на заявителя-взискател до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. №2789 от 05.10.2009 год. по ч.гр.д. №1912/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с което са оставени без уважение частната жалба на жалбоподателя против Р. от 23.01.2009 год. по ч.гр.д. №636/2008 год.на Пловдивския районен съд, ГО за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист в полза на „П”АД.
Определението в тази си част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „В”О. гр. П. против О. от 27.05.2009 год. по ч.гр.д. №1912/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, в частта с която е потвърден отказа за спиране на изпълнението на основание чл.420, ал.2 ГПК.
Определението в тази си част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС- ТК.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top