О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
София, 21.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.06. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №300 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Е”АД гр. С. и „Р” АД, гр. С., чрез адвокат Д, с вх. №72956/28.12.2009 год. на Софийския градски съд, подадена като експресна пратка на 23.12.2009 год. срещу О. №13199 от 18.11.2009 год. по ч.гр.д. №11148/2009 год. на Софийския градски съд, ІV В отделение, с което е потвърдено разпореждане от 27.05.2009 год. по гр.д. №24080/2009 год. на Софийския районен съд, 41 състав за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист в полза на „П” АД срещу частните жалбоподатели за сумите 2 910 000 евро просрочена главница по договор за банков кредит, 93 143.76 евро договорна лихва, 10 486.13 евро наказателна лихва, както и 250 лв. разноски. Софийският градски съд е потвърдил разпореждането на районния съд по съображения, че навежданият от частните жалбоподатели довод за липса на доказателства за изискуемостта на кредита, квалифициран като такъв по чл.418, ал.3 ГПК, не съставлява нередовност на акта по смисъла на чл.417 ГПК във вр. с чл.419, ал.2 ГПК, съобразно който частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се да се основа само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 ГПК.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното въззивно определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.60, ал.2 ЗКИ и чл.418, ал.3 ГПК за начина на удостоверяване на предсрочната изискуемост на кредита. Като значим за спора въпрос сочи ”непрецезирането на конкретното облигационно основание, от което произтича изискуемостта на претендираното вземане, като е посочено само извлечението от сметката към договора за банков кредит”. Подържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото- т., подържа допълнителните основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/чл.274, ал.3, т.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационен контрол. Така посочения от частните жалбоподатели правен въпрос не представлява точно и мотивирано изложение на общото основание за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. То се съдържа в предмета на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и е обусловило правните изводи на решаващия съд. В случая такъв основен въпрос би бил представлява ли основание за постановяване на незабавно изпълнение удостоверяването от заявителя на подлежащо на изпълнение вземане / чл.418, ал.2 ГПК/, както и дали с представеното по делото извлечение от сметката на длъжниците се доказва предсрочната изискуемост на вземането на банката-кредитор. Такъв въпрос, обаче не е поставен. Навежданите доводи за неправилност на обжалваното определение представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не са същевременно и основания за достъп до касация. Те са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и не препращат към чл.281,т.3 ГПК.
Не са налице и допълнително подържаните основания за селектиране на частната касационна жалба. Представените определения, с които жалбоподателите се домогват да докажат противоречива съдебна практика, не са постановени в заповедното производство, а О. от 24.04.2009 год. по ч.гр.д. №3672/2009 год. е обжалваемо и няма данни да е влязло в сила.
Не посочването на общия правен въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание само по себе си да не се допуска касационно обжалване, защото не може да се направи преценка за евентуалната му значимост както за приложение на закона, така и за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. №13199 от 18.11.2009 год. по ч.гр.д. №11148/2009 год. на Софийския градски съд, ІV В отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: