О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 19.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.10.. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 504 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от О. С. с вх. №2480/27.03.2009 год. на САС, против решение №63 от 10.12.2009 год. по гр.д. №2146/2008 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е оставено в сила решение №572 от 15.08.2008 год. на Софийския окръжен съд, ГО, VІІ състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора против “М” Е. , с вписана промяна в наименованието му в производството пред въззивния съд – преименувано на “Б” Е. , иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД за сумата 33 564 лв. О. касатор, в качеството й на ищец, е подържала, че ответното дружество е получило без основание изплатените му суми по посочените фактури в размер на исковата претенция. Стоките и услугите, за които те са издадени, не са получени от О. С. . С обжалваното решение Софийският апелативен съд е възприел изводите на Софийския окръжен съд, че между страните по делото е съществувала облигационна връзка, като я е конкретизирал като такава по договор за изработка. Приел е, че подписването на фактурите обективира приемане на работата от общината, поради което и претендираната сума е изплатена на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, като дължимо възнаграждение.
Касаторът О. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките отменителни основания на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че в нарушение на материалния закон- чл.258 и чл.266, ал.1 ЗЗД е прието, че между страните е сключен договор за изработка. Навежда довода, че плащането е извършено с т.н.”Д” по смисъла на чл.94, ал.1 ЗДДС, представляващи частен свидетелстващ документ, а съобразно разпоредбата на чл.2, ал.3 НВМОП възложителят може да не сключва писмен договор, но следва да докаже сделката с първични счетоводни документи. Ответникът не е доказал спазване на процедурата по ЗОП или по НВМОП.
Като основание за допускане до касационно обжалване в изложението си по чл.284, ал.1,т.3 ГПК сочи, че въпросът за основателността на иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД е разрешен противоречиво в практиката на съдилищата. В подкрепа на доводите си представя влезлите в сила решение №236 от 24.03.2008 год. по гр.д. №1283/2007 год. на СОС, ГО и Решение № 357 от 19.05.2008 год. по гр.д. №1267/2007 год. на СОС, ГО, 5 състав. Подържа, че произнасянето по въпроса дали е осъществен сложния фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Така подържаните допълнителни основания за допускане на касационно обжалване, могат да бъдат квалифицирани като такива по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК
Ответникът оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил основното основание за селектиране на касационната жалба, а именно разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното делото. Позоваването на основателността на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД и дали в конкретния случай се е осъществил фактическия състав на плащане от община С., не представлява формулиране на такъв въпрос. Сочената неправилността на обжалваното решение представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за селектиране на касационната жалба. С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него, преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Правния въпрос обусловил крайните изводи на съда се включва в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска. Не посочването му, както и невъзможността да се изведе от обстоятелствената част на касационната жалба и приложението към нея, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Само разрешаването на основния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода по конкретното дело, може да се прояви в изчерпателно посочените от законодателя допълнителни основания за селектиране на касационната жалба.
Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С представените по делото в настоящето производство влезли в сила решения на Софийския окръжен съд не се доказва противоречива практика по съществения правен въпрос. Различните правни изводи на този съд се дължат не на различното разрешаване на правния въпрос, а на различно възприемане на конкретната фактическа обстановка. В представените решения е прието, че между страните не е създадена облигационна връзка, а в обжалваното в настоящето производство- че е възникнала. Възприемането на конкретните факти и обстоятелства е суверенно право на съда и не представлява произнасяне по правния въпрос от значение за изхода на делото. Произнасянето на съда по предявеното искане въз основа на сочения от ищеца фактически състав, представлява произнасяне по правния въпрос, формирал решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение.
Не е налице и подържаното основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- разрешаването на правния въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Каузалното тълкуване на правните норми, което ще направи в този случай ВКС, би имало значение за правилното приложение на закона, само ако те са непълни, вътрешно противоречиви и се нуждаят от корективното им тълкуване. Нормата на чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД е ясна и категорична и по нея има изключително голяма съдебна практика.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №63 от 10.12.2009 год. по гр.д. №2146/2008 год. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е оставено в сила решение №572 от 15.08.2008 год. на Софийския окръжен съд .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: