О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
С., 06.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело № 436/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, ГПК по повод подадена частна касационна жалба от И. Н. К. и Л. Г. Г., двамата от [населено място], чрез адвокат Д. С., с вх.№14752 от 21.02.2011 год. на Софийския градски съд срещу Определение №877 от 05.01.2011 год. по ч.гр.д.№14701/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед от 28.05.2010 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК, издадена по ч.гр.д.№19249/2010 год. на Софийския районен съд, І Г.О., 42 състав. Първоинстанционният съд е постановил незабавно изпълнение, като е счел, че издаденият запис на заповед от длъжника в заповедното производство и настоящ жалбоподател И. К., авалиран от втория жалбоподател Л. Г., е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя му. По повод подадената от длъжника и авалиста частна въззивна жалба на основание чл.419, ал.1 ГПК, Софийският градски съд с обжалваното на определение е потвърдил разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение, като е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна, съдържа реквизитите на чл.535 ТЗ и падежът му е определен съгласно чл.486, ал.1,т.3 ТЗ в определен срок след издаването му.
Ответникът [фирма] не взема становище.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Обжалваното определение на Софийския градски съд не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл.419, ал.1 ГПК на въззивно обжалване подлежи само разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение. Това определението на въззивния съд, с което той се произнесъл по законосъобразността на постановеното от районния съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение въз основа на документ- чл.417, т.9 ГПК, обаче, не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, регламентиращи касационното обжалване на въззивните определения. Определението, постановено в производството по чл.419, ал.1 ГПК, нито е преграждащо/чл.274, ал.3, т.1 ГПК/, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство/чл.274, ал.3 т.2 ГПК/. Определението по допускане на незабавно изпълнение е относимо към изпълнението на присъденото в заповедното производство вземане, а не към развитие на самото заповедно производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. Н. К. и Л. Г. Г., двамата от [населено място], чрез адвокат Д. С., срещу Определение №877 от 05.01.2011 год. по ч.гр.д.№14701/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: