О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
С.,06.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №388/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт Руска Г. с вх.№4932 от 14.04.2011 год. на Бургаския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 13.04.2011 год., срещу Определение №854 от 31.03.2011 год. на Бургаския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено разпореждане от 25.02.2011 год. на Бургаския районен съд, ХІ състав, в частта, с която е отхвърлено заявлението на касатора [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу М. М. Р. от [населено място] за сумата 11 284.41 лв., представляваща лихва по договор за ипотечен кредит, сключен на 27.11.2008 год., претендирана за периода от 27.11.2008 год. до 07.09.2010 год., както и в частта за разноските за разликата над присъдената сума от 2 404.96 лв. до пълния предявен размер от 2 630.65 лв. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че представеното със заявлението извлечение от счетоводните книги на банката не удостоверява изискуемо задължение за лихвата в претендирания размер.
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. В касационната си жалба възпроизвежда направената с въззивната си жалба конкретизация на общия размер на претендираната лихва от 11 284.41 лв., като сбор от договорна лихва в размер на 7 509.42 лв., наказателна лихва от 3 429.04 лв. и заемни такси в размер на 345.95 лв. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т. 3 ГПК- като формулира като значим за изхода на делото правния въпрос за необходимите реквизити на документа/извлечението от счетоводните книги на банката/, за да бъде редовен от външна страна, както и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК, разрешаването на който въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответницата не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол. По въпроса за необходимото съдържание на извлечението от счетоводните книги Върховният касационен съд се е произнасял многократно с оглед пределите на проверката за редовност от външна страна на документа по чл.417,т.2 ГПК. Във формираната си задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР 1-2010 ОСГК, е приел, че съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист след проверка редовността на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане-чл.418, ал.2 ГПК. Това становище е застъпено в Определение №143 от 23.02.2010 год. по ч.т.д.№912/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. и Определение №636 от 02.09.2010 год. по ч.т.д.№757/20089 год. на ВКС, ІІ Т.О., което се споделя напълно и от настоящия състав. А какво трябва да бъде конкретното съдържание на документа по чл.417, т.2 ГПК, за да бъде редовен от външна страна, както и да удостоверява изискуемостта на конкретното вземане, зависи от вида на вземането, неговото основание и падеж, което не може да се изведе чрез исканото от жалбоподателя тълкуване на чл.418, ал.2 ГПК.
Не е налице допълнително подържаните основания за достъп до касация- това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Въпросът за необходимото съдържание на извлечението от счетоводните книги на банката не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Нормата на чл.418, ал.2 ГПК е ясна и категорична, поради което не се нуждае от изправително тълкуване. По нея е формираната трайна съдебна практика, която не се нуждае от преосмисляне или промяна.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №854 от 31.03.2011 год. на Бургаския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено разпореждане от 25.02.2011 год. на Бургаския районен съд, ХІ състав, в частта, с която е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу М. М. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: