О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
[населено място], 06.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. №412/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – С. за отмяна на решение №272 от 1.02.2010г., постановено по гр.дело №661/2009г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е обезсилено решението на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по делото като неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос, а именно дали петитума на обусловения от чл.646, ал.2, т.1 ТЗ осъдителен иск трябва да бъде присъждане на сумата в полза на масата на несъстоятелността, а не на несъстоятелния длъжник при наличието на трите предпоставки на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Ответниците по касация [фирма] и [фирма], [населено място] – в несъстоятелност не вземат становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение след като обсъди данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК , но същата е процесуално недопустима по следните съображения:
С предявения установителен иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ ищецът [фирма] е поискал от съда да бъде обявено за нищожно плащането от [фирма] в несъстоятелност на [фирма] за сумите 3 187.38 лв. – главница и 569.94 лв. лихва за забава, тъй като е направено след началната дата на несъстоятелността. Искът е уважен за главницата, отхвърлен е за лихвите за забава, и в тази му част решението е влязло в сила.
Наред с установителния иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ ищецът е предявил осъдителен иск, квалифициран по чл.134 ЗЗД, като е поискал ответникът [фирма] да заплати на [фирма] /н/ сумата от 3197.38 лв. По искане на ищеца и оглед на заявеното основание по осъдителния иск, с определение от 8.10.2008г. Пловдивският окръжен съд е конституирал като съищец дружеството в несъстоятелност [фирма]. С молба от 20.10.2008г. [фирма], чрез синдика В. Банков, е заявил, че поддържа предявения от [фирма] осъдителен иск срещу [фирма]. С решение №14 от 30.03.2009г. по т.д. № 74/2008г. Пловдивският окръжен съд е квалифицирал осъдителния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД и е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] в /н/ сумата от 3187.38 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2008г./ датата на предявяване на иска/.
По въззивна жалба на [фирма] в осъдителната му част решението на окръжният съд е обезсилено с обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд и е прекратено производството по делото по иска по чл.55 ЗЗД. За да постанови обжалвания резултат апелативният съд е приел, че осъдителният иск няма самостоятелен характер, а осъждането е във връзка със специалния иск по чл.646 ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността, където трябва се върне сумата, а не на самия длъжник.
При това развитие на процеса по осъдителния иск, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че дружеството [фирма] не е процесуално легитимирано да обжалва въззивното решение. То не е страна по осъдителния иск, няма и качеството на процесуален субституент.
Както е приемано в решения на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК правната квалификация на осъдителния иск, обусловен от специалния установителен иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ е по чл.55, ал.1 ЗЗД, както и по правната легитимация на длъжника в несъстоятелност да предяви иска за връщане на даденото по нищожната сделка в масата на несъстоятелността, като страна в материалното правоотношение и е отречено правото на кредитора с прието вземане да предяви осъдителния иск по чл.134 и чл.55 ЗЗД, поради това , че няма качеството на процесуален субституент/ решение №100 от 15.06.2009г. по т.дело № 808/2008г. на ВКС, ТК, решение №105 от 25.11.2009г. по т.дело №90/2009г. на ВКС, ТК/. С оглед на приетото, че страните по иска по чл.55, ал.1 ЗЗД за попълване на масата на несъстоятелността са страните по материалното правоотношение, то единствено легитимирана страна да обжалва решението по този иск е страната по обявената за нищожна сделка. В случая касаторът [фирма] не е страна по иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, не е страна по договора, по който е извършено плащане на 5.01.2006г. и 9.01.2006г. от [фирма] на [фирма], поради което не притежава легитимацията да обжалва решението на Пловдивския апелативен съд. Подадената касационна жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – С. срещу решение №272 от 1.02.2010г., постановено по т.дело №661/2009г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение №141/30.03.2009г., постановено по т.дело № 74/2008г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] в /н./ сумата от 3187.38лв. по чл.55, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2008г., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.дело № 412/2010г. по описа на ВКС, ТК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: