О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
[населено място],11.11.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д.№202/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Байг, гражданин на Великобритания, чрез адв. М. М. от С. адвокатска колегия срещу решение №841 от 20.12.2010г. по в.гр.дело №732/2010г. на Пловдивския апелативен съд с искане да бъде отменено като неправилно. Касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответникът [фирма] – [населено място] чрез адв. Светлата Н. в писмен отговор застъпва становището, че не са налице както основната така и допълнителни предпоставки на закона за допускане разглеждането на касационната жалба на касатора по същество. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса и отговаря по съдържание на чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол по следните съображения:
Смолянският окръжен съд е сезиран с иск по чл.55, ал.1 във връзка с чл.87, ал.2 ЗЗД за връщане на сумата от 77 082 лв., платена по предварителен договор от 4.09.2006г., поради отпадане на основанието за плащането й – разваляне на сключения между страните предварителен договор за продажба на недв. имот, отхвърлен като неоснователен. Пловдивският апелативен съд потвърждава решението на Смолянския окръжен съд. Приел е, че неизпълнението от ответника на договорното задължение по т.1, раздел ІІІ на договора – предаване на апартамента на ищеца в срок до 31.12.2007г. се дължи на невиновно забавяне на задължението за извършване на строителството поради лоши метеорологични условия, с което срокът се удължава с осем месеца, съгласно договореното в раздел ІІІ, т.2 на договора, извод направен след преценка на доказателствата по делото – писмени и заключение на техническата експертиза. Съдът съща така е приел, че към момента на предявяване на иска неизпълнената част от изпълнението на задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора, каквото е и неизпълнението на ищеца, който е останал неиздължен с 45.50евро. За да достигне до този извод съдът е съобразил факта на снабдяване на ответника с частичен акт образец 15 за жилищната част на 4.02.2009г., т.е. преди подаване на исковата молба от 26.03.2009г., както и със акт образец 16 от 13.09.2010г. разрешение за ползването на обекта.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че материалноправният въпрос за съдържанието на понятието “лоши метеорологични условия” е въпрос, който не е обуславящ изхода на спора, с оглед на поддържаното от касатора, че П. неоправдано е приел, че лошите метеорологични условия представляват непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ, без да установи дали са налице всички факти, които я обуславят. Въпросът не е коректно поставен. В решението на Пловдивския апелативен съд такива правни изводи не са правени. Въззивният съд не е приравнил “лошите метеорологични условия” с “непреодолима сила”. Не е правена връзка между основанието за освобождаване от отговорност на длъжника поради “непреодолима сила”, дефинирана в чл.306, ал.2 ТЗ и “лоши метеорологични условия” като уговорка между страните в т.2, раздел ІІІ на договора за удължаване на срока за завършване на строителството с времето, през което строителните работи са били спрени поради конкретно посочените причини – природни бедствия, лоши метеорологични условия и други форсмажорни обстоятелства, както и при спиране на строителството от държавни, административни и други контролни органи без вина на продавача. Отделен е въпросът за неправилната преценка от въззивният съд на съдържанието на цитираните от него административни актове на Кмета на Община – [населено място] за спиране на строителството по причина на туристическия сезон, а не по причина на лоши метеорологични условия, изрично залегнали като условия за удължаване на срока за завършване на строителството по т.2. В заключение, след като въпросът не се явява обуславящ изхода на делото не е налице основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК / т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради отсъствието на обективен идентитет, не е налице и допълнителната предпоставка – противоречие с практиката на съда в посочените от касатора решения: решение №22 ВТОС и Р №324 ВтАС, в които съдилищата са се произнесли дали настъпилата суша е “ непреодолима сила “ по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ. Решение на М. №14 и решение от 7.05.2007г. по В. 216/2006г. са постановени по арбитражни дела, които съгласно т.3 от ТР №1/2010г. не подадат в кръга на съдебните актове по т.1 и т.2 на чл.280 ГПК като противоречива съдебна практика.
Втората група от въпроси : следва ли страната, която се позовава на адм. акт като непреодолима сила за неизпълнение на задължението да доказва спазването му и следва ли актовете на адм. органи да се приемат за непреодолима сила, ако от доказателствата е видно, че те не се изпълняват от една страна са въпроси, които не обуславят изхода на спора по делото доколкото се свързват с освобождаване от отговорност на длъжника поради “непреодолима сила”, а от друга са доводи са неправилност на решението, с оглед на поддържаното от касатора твърдение, че строителството на обекта е продължило и по време на туристическия сезон, въпреки забраната от Кмета на [община]. Дали строителството е продължило по време на забраната за извършване на строителна дейност е въпрос фактически, а не правен, поради което има отношение към правилността на съдебния акт и на възприетата от съда фактическа обстановка, които могат да бъдат проверени само ако бъде допуснато разглеждането на касационната жалба по същество, но не и във фазата на селектиране на касационните жалби, поради различните основания по чл.280, ал.1 и чл.281, т.3 ГПК.
Съгласно чл.87, ал.4 ЗЗД правото да се развали договор не възниква, ако неизпълнената част е незначителна с оглед на интереса на кредитора т.е. правилото на чл.87, ал.4 ЗЗД се прилага при частично неизпълнение. Законът не определя кога неизпълнението е незначително, поради което този въпрос се преценява от съда въз основа на фактите по делото. Според съдебната практика преценката се основава на съотношение между изпълнена и неизпълнена част от договорното задължение, в случая направена от съда въз основа на събраните по делото доказателства към момента на подаване на исковата молба, тъй като по делото е безспорен факта, че преди предявя й не е отправено искане до длъжника по чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД. В случая обаче не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК предвид липсата на аргументи защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по третата група от въпроси, затова ВКС не дължи произнасяне.
В заключение не са налице сочените от касатора основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 841 от 20.12.2010г. постановено по гр.дело №732/2010г. на Пловдивския апелативен съд, втори състав.
ОСЪЖДА Д. Байг, гражданин на Великобритания да заплати на [фирма] разноски 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: