О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
София, 19.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 734/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Росица А. Й., чрез адвокат Р. С., с вх.№ 4992/16.07.2010 год. на Бургаския окръжен съд, срещу Определение №1012 от 01.07.2010 год. по гр.д.№1077/2010 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 15.05.2010 год. по гр.д.№342/2010 год. на Бургаския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка с правно основание чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока по чл.131, ал.1 ГПК за подаване на отговор на исковата молба на „Топлофикация Бургас” Е. с правно основание чл.422 ГПК. С обжалваното определeние Бургаският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че частната жалбоподателка Й. не е доказала, че поради твърдяното от нея особено непредвидено обстоятелство-внезапно заболяване, е била в обективна невъзможност да подаде отговора си, както и да ползва пощенска услуга.
Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че съдът неправилно е преценил представените с въззивната жалба доказателства, които установяват наложителността на лечението при домашни условния и които опровергават извода на съда за липса на доказателства в тази насока.
Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно неправилният отговор на „съществен процесуално-правен въпрос- относно приложението на института на чл.64 ГПК и възможността да се иска продължаване на срока по чл.131 ГПК”.
Ответникът оспорва частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване, приложим и за производството по частните касационни жалби-чл.274, ал.3 ГПК. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение-вж.т.1 ТР1-2009-ОСГКТК.
Касаторката не е посочила общото водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Квалифицирането на общото задължение на съда да се произнесе по молбата с правно основание чл.64 ГПК като произнасяне по съществен процесуално-правен въпрос, не представлява формулиране на конкретния, значим за правния спор правен въпрос. Произнасянето на съда по всяко искане на страните представлява разрешаване на процесуалноправен въпрос. За да представлява, обаче, общото основание за достъп до касация, значимостта на това произнасяне следва да бъде изведено от конкретния правен спор. То не може да се извежда и от твърдяното различно възприема на фактическата обстановка, установяваща предпоставките за възстановяване на срока по чл.131, ал.1 ГПК. Не посочването на общото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно да не се допуска касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд, постановено на основание чл.64 ГПК.Преповтаряните доводи за неправилност на решението, съдържащи се в изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива. Не е мотивирано и наличието на подържаното допълнително основание за селектиране на частната касационна жалба- а именно разрешаването на значимия правен въпрос да е от значение за развитие на правото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1012 от 01.07.2010 год. по гр.д.№1077/2010 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: