О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София,13.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 792 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат М. В. М. срещу решение № 621/29.04.2011 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 567/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – Й. Д. С. не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пловдивски районен съд /ПРС/ е сезиран с иск на [фирма] срещу Й. Д. С. за установяване дължимост от ответника на ищеца на сумата от 15000 лв. – изплатено обезщетение по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на увредено лице при ПТП, причинено виновно от Й. Д. при управление на МПС. Искът е предявен след издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и направени възражения по реда на чл.414 ГПК. Искът е отхвърлен от ПРС, чието решение е потвърдено от ПОС. ПОС е приел, че в случая не са налице предпоставките за предявяване на регресен иск по чл.81 ЗЗ /отм./, тъй като няма данни процесното ПТП да е извършено след употреба на алкохол от водача на МПС-то и ответник по настоящия иск Й. С.. За неоснователен е възприет довода на ищеца, настоящ касатор, че регресният иск е основателен, тъй като виновния водач и ответник Й. С. е напуснал мястото на произшествието. Съображенията на ПОС във връзка с този довод на ищеца са свързани с разпоредбата на чл.81 ЗЗ /отм./, регламентираща като условие за предявяване на регресен иск само употребата на алкохол от виновния водач при концентрация на алкохола на алкохол в кръвта над 0.5 на 1000 или въздействие на упойващо вещество, което не се твърди, нито се установява по делото, но не и напускане на мястото на произшествието, както е посочено в Наредба № 18/10.11.2004 г. за задължително застраховане по чл.77 ал.1 т.1 и т.2 ЗЗ /отм./. ПОС е приел още, че следва да се приложи разпоредбата на чл.81 ЗЗ, а не на подзаконовия нормативен акт, който му противоречи с оглед нормите на чл.5 ал.1 АПК вр. с чл.15 ал.3 ЗНА.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира няколко въпроса, свеждащи се по същество до приложимостта на подзаконовия нормативен акт – Наредба № 18/10.11.2004 г. за задължително застраховане и косвения съдебен контрол за законосъобразност върху нея, възможно ли е съдът да се позовава на нищожност на подзаконов нормативен акт ако тази нищожност не е прогласена с решение на ВАС, има ли основание за приложение на чл.15 ал.3 ЗНА при липса на противоречие и има ли такова противоречие в случая между ЗЗ и Наредба № 18/10.11.2004 г. за задължително застраховане.
Така поставените въпроси са некоректно поставени с оглед изложеното и регламентирано в чл.81 ЗЗ и Наредба № 18/10.11.2004 г. за задължително застраховане, приетото от фактическа страна по делото и съображенията на ПОС относно неоснователността на предявения иск. Прието е противоречие между предпоставките, регламентиращи основание на предявяване на регресен иск по чл.81 /отм./ ЗЗ и Наредба № 18/10.11.2004 г. за задължително застраховане, като ПОС е приложил нормативния акт от по-висока степен в съответствие с основните принципи, регламентирани в ЗНА – чл.15 ал.3, възпроизведени и в чл.5 ал.1 АПК при противоречие на нормативен акт от по-висока степен с такъв от по-ниска степен. Независимо от гореизложеното по така формулираните въпроси, не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Приложеното от касатора решение № 299/03.01.2008 г. на САС касае Наредба № 4/2003 г. за задължително застраховане, при настъпило ПТП на 09.11.2004 г., а в настоящия казус е обсъждана последваща по време наредба – Наредба № 18/10.11.2004 г. за задължително застраховане, отменяща Наредба № 4/2003 г., при настъпило ПТП на 08.11.2005 г. Следователно, в двата казуса се касае за приложение на различни подзаконови нормативни актове, при различно установени относими факти и обстоятелства. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото не са изложени съображения за наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а само посочването на законовата разпоредба не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС. Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 621/29.04.2011 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 567/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.