3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 12,07, 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 30.05. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 955 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Я. А. К. чрез адвокат Р. И., с вх.№21132 от 08.08.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, срещу Решение №1049 от 19.06.2012 г. по в.гр.д.№1146/2012г. на Пловдивския окръжен съд, ГК,8 състав, с което е потвърдено решение №207 от 20.01.2012 г.по гр.д.№12518/2010 г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен предявеният от ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу касатора иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.274, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Прието е за установено по отношение на ответника Я. К. съществуването на вземането на ищеца ЗК [фирма], за сумата от 11 000 лв. ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК- 17.06.2010 г., за която сума е издадена Заповед №5163/17.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр.д.№8657/2010 г. на Пловдивския районен съд, ХІХ състав, представляваща изплатено от застрахователя на 16.07.2008 г.застрахователно обезщетение на пострадалата А. А., за причинените й неимуществени вреди от настъпилото по вина на касатора на 09.04.2005 г. ПТП. Пловдивският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че са налице предпоставките на чл.274, ал.1,т.1 КЗ за възникване на правото на регрес, тъй като ЗК [фирма] е изплатил на пострадалата А. А. чрез адвокат А. Й. посочената сума от 11 000 лв. На основание чл.300 ГПК е зачетена задължителната сила на влязлата в сила присъда по НОХД.214/2005 г. на Пловдивския военен съд, относно противоправността и виновното поведение дееца, изразяващо се в това, че на 09.04.2005 г. в [населено място] ответникът Я. К. в пияно състояние е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице А. А. и С. А., като е избягал от местопроизшествието.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.291,т.3 ГПК. Оплакванията си конкретизира до непроизнасяне на съдилищата по възражението му за липса на правоприемство между [фирма], с което е сключена застрахователната полица, и ищецът ЗК [фирма] [населено място]. Съдът не се е съобразил с оспорването на датата, подписите на страните под споразумението от 2008 г., с което З. [фирма] и пострадалата А. А., в лицето на адвокат А. Й., са се споразумели по дължимото застрахователно обезщетение в размер на 11 000 лв., както и с липсата на доказателства за плащането на тази сума, като част от преведената на адвокат Й. сума в размер на 23 000 лв. Поставя следните правни въпроси: 1.„Може ли застрахователна компания да се суброгира в правата на увреденото лице и да търси заплащане на обезщетение, ако не е доказано, че обезщетението за причинени вреди е заплатено от застрахователя на увреденото лице и ако не е доказано наличие на валидно споразумение между пострадалото лице и застрахователя”; 2. Може ли да се приеме, че е доказана валидна воля между всички страни и наличие на достоверна дата на споразумението за заплащане на застрахователно обезщетение, след като няма нотариална заверка на всички подписи и не са присъствали всички страни. Подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените правни въпроси не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, ГПК, тъй като те не касаят правните изводи на съда по приложение на чл.274, ал.1 КЗ, а са изцяло фактически обусловени. Дали е доказано наличието на валидно сключено споразумение за заплащане на застрахователно обезщетение и дали е изплатено такова от застрахователя на пострадалото лице е въпрос на конкретно доказване на конкретни факти и обстоятелства. При това съдилищата са изложили подробни мотиви в подкрепа на извода си, че споразумението от 2008 г. за пострадалата А. А. е подписано от упълномощения от нея адвокат А. Й.. Плащането на застрахователното обезщетение е прието за установено след преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност, вкл. и изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза за извършен превод до адвокат Й. в размер застрахователното обезщетение. Чрез така поставените въпроси касаторът фактически цели в настоящето производство да се приеме друга, различна от приетата от решаващите инстанции фактическа обстановка, при това съобразена само с неговите твърдения. Значимостта на поставените правни въпроси, като основания за достъп до касация, се определя от правните изводи на съда по приложение на закона и съобразяване със съдебната практика, а не от приетата за установена конкретна фактическа обстановка.
С преповтарянето в изложените по чл.284, ал.3 ГПК доводи за неправилност на обжалваното решение, касаторът допуска смесване на основанията касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице подържаното допълнително основание за достъп до касация- чл.280, а.1,т.3 ГПК. Нормата на чл.274, ал.1 КЗ е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване, а и подържаният допълнителен критерии за селектиране на касационната жалба не е мотивиран с предпоставките за наличието му, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010 ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1049 от 19.06.2012 г. по в.гр.д.№1146/2012г. на Пловдивския окръжен съд, ГК,8 състав, с което е потвърдено решение №207 от 20.01.2012 г.по гр.д.№12518/2010 г. на Пловдивския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: