О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 01.06.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 227 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Б. Р. срещу решение № 1878/06.12.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д.н. № 1428/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба не взимат становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е подадена молба от „Т.р [фирма] за откриване производство по несъстоятелност на [фирма]. Към тази молба се е присъединил и втори молител – [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. Молбите са отхвърлени от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че първият молител – „Т.р [фирма] не е установил, че е кредитор на ответното дружество с оглед твърденията му за сключени два договора и извършени преводи на парични суми по тях. По отношение на втория молител и настоящ касатор – [фирма] е установено, че тази страна е превела на [фирма] сумата 349 870 лв. по договор, но договор не е представен и не е установено какъв е сключения между страните договор, какви са правата и задълженията по него и дали съществува задължение на [фирма] за връщане на преведената сума. С оглед на това е направен извод, че [фирма] не е кредитор на ответното дружество. САС е обсъдил и изложил подробни съображения във връзка с твърденията на страните и събраните по делото доказателства за установяването им.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в изложението си касаторът е формулирал следните въпроси:
1. „Само ликвидно изискуемо парично задължение по търговски договор ли е материална предпоставка по чл.608 ал.1 ТЗ за изпадане в състояние по неплатежоспособност или всяко задължение на търговец, поето и свързано с търговската дейност – едностранна сделка или неоснователно обогатяване?”
2. „По силата на служебното начало, заложено по чл.621а ал.1 т.2 ТЗ, въззивният съд длъжен ли е да проверява изцяло правилността на първоинстанционното решение, включително и доводите на неподал въззивна жалба молител или се ограничава от посоченото във въззивната жалба от въззивната страна /чл.269 изр.2-ро ГПК/? Какво е процесуалното качество пред въззивната инстанция на неподал въззивна жалба кредитор, който се присъединява по чл.265 ГПК – въззивник или ответник по въззивната жалба?”
Касаторът твърди, че разрешението на тези въпроси, дадено от САС е в противоречие със съдебната практика, а ако ВКС допусне до касация това дело и даде „авторитетен тълкувателен отговор”, той ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС счита, че формулираните от касатора въпроси не са такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Тези въпроси изразяват само несъгласието на касатора с крайния изход на спора, без да почиват на закона, на изложените доводи и твърдения на самия молител, сега касатор – [фирма], на твърденията и доводите на другия молител – „Те. [фирма], на събраните по делото доказателства и на изложените мотиви на въззивния съд. Видно от последните, САС е обсъдил всички доводи и възражения на страните по делото във връзка със събраните по делото доказателства и е приел, че двамата молители не са установили да са кредитори на [фирма]. Касаторът не възприема мотивите на САС и формулира въпросите си, влагайки съдържание в законовите разпоредби /на чл.608 ал.1 ТЗ/ каквото не се съдържа в тях, искайки тълкуване на несъществуващи разпоредби и задължения на съда във въззивно производство.Преценката на събраните по делото доказателства е част от правораздавателната дейност на съда и допуснатите от него в тази връзка грешки биха били основание за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, но не могат да бъдат реализирани едновременно и като основание за допускане на касационен контрол /чл.280 ГПК/. В случая касаторът дори не твърди допуснати от САС конкретни грешки, а само изразява несъгласието си с крайния резултат, но независимо от изложените /не възможните/ доводи на страните, както и събраните по делото доказателства. Това несъгласие не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито обуславя допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с оглед приложените съдебни решения по обективно неидентични казуси с настоящия. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – искането на касатора за „авторитетен тълкувателен отговор на ВКС” по въпроси, които не са такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, не обуславя наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а отново изразява несъгласието на касатора с крайния изход на спора и желание за пререшаването му от ВКС, независимо от изразените доводи и твърдения на молителите и събраните по делото доказателства.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани, нито има доказателства да са направени разноски за настоящата инстанция от тази страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1878/06.12.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д.н. № 1428/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.