О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр.София, 12.01.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. №635/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр. първо във връзка с чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЕТ М. Х. с фирма “М. – М. Х.” чрез пълномощниците му адв. В. Х. и адв. Д. Ч. САК, с която се иска отмяна на определението от 3.05.2010г., постановено по гр.дело № 2012/2009г. на Софийския апелативен съд, с което е отказано на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът “М.” ООД – София не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение приема, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, което подлежи на касационен контрол, съгласно чл.248, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 192, ал.4 ГПК отм., С., като въвзивна инстанция, е отказал да присъди на ищеца направените по делото разноски на две основания: няма направено от страната искане за присъждане на разноски и не са представени доказателства до приключване на устните състезания, че такива са направени във въззивната инстанция.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените от страната разноски, в чиято полза съдът е решил делото. Съгласно чл.64, ал.1 и ал.2 ГПК/отм/ ищецът има право на заплатените от него такси, разноски и адвокатско възнаграждение, а ответникът има право да му бъдат заплатени направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска. И в двата случая законодателят изисква разноските да са направени реално, а не само да бъдат договорени, за да бъдат дължими от другата страна, взависимост от крайния изход на делото.
В случая ищецът още с исковата молба е поискал да му бъдат присъдени разноските по делото. Софийски градски съд не е присъдел разноски на ищеца с оглед на изхода по делото – отхвърляне на обективно съединените искове като неоснователни. С решение №126 от 15.03.2010г. постановено по гр.дело №2012/2009г. С. е отменил частично първоинстанционното решение и е уважил исковете общо за сумата от 7486.90 лв., като за разликата до претендирания размер 14 500 лв. решението е оставено в сила. В случая ищецът е направил разноски за първата и втора инстанция в размер на 1302 лв., като в тях не се включва адв. възнаграждение, което е договорено, но няма представени доказателства, че е заплатено. Съобразно уважената част от предявените искове ищецът има право на разноски в размер на 675.37 лв. Ищецът дължи на ответника разноски за отхвърлената част от исковете в размер на 533лв./ разноските за двете инстанции от 1100 лв., като в тях не се включва договореното, но не платено възнаграждение на адвоката/. След компенсация ответникът дължи на ищеца разноски 142.37 лв. Към същите следва да се прибавят и 8 лв. за касационното производство, съобразно частично уважената частна жалба.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 3.05.2010г., постановено по в.гр.дело № 2012/2009г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “М.” ООД – София да заплати на ЕТ М. М. Х. с фирма “М. – М. Х.” – София разноски по компенсация в размер на 150.37 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: