О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
[населено място], 26,09, 2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №2804/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 16.5.2013г., постановено по т.дело №1852/2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав, с което е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на производството по т.дело № 3902/2012г. на САС, т.о. трети състав. Искането е за отмяна на определението като неправилно. Частният жалбоподател се позовава на противоречие в мотивите на определението – като основание за спиране на въззивното производство е посочена разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК / преюдициалност на спора/, а мотивите на съда са обосновани с връзка между делата.
Ответникът по частната жалба [фирма], чрез адв.В. Т. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа, че решението по предявения частичен иск, предявен преди предявяване на иска за горницата по това дело, ще бъде от значение за решаващия състав – при отхвърляне на иска това решение ще се ползва със СПН по отношение на цялото вземане, предмет на частичните искове, респ. дори иска да бъде уважен, това обстоятелство ще следва да бъде взето предвид от САС по висящото дело при преценката доколко искът за горницата е основателен над евентуално уважената част от претенцията по първото дело. За това правилно производството по делото е спряно от САС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение САС е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Прието е, че разрешаването на спора по първото дело няма преюдициален характер, но решението по по-рано образуваното дело ще е от значение за правилното решаване на спора по спряното дело. Връзката между делата произтича от обстоятелството, че исковите претенции по двете дела са основани на едни и същи твърдения, предмет на установяване са едни и същи факти и обстоятелства, която обуславя необходимост от спиране на делото.
Определението на САС ще следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Спирането на съдебното производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК се допуска в случаите, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното разрешаване на спора по друго дело. В случаят ищеца е предявил частични исковете за едно и също вземане срещу ответника. Според правната теория и съдебната практика, при предявен частичен иск, само въведената част от спорното право става предмет на делото, а не цялото материално право. При уважаване на частичния иск силата на пресъдено нещо установява само предявената част от правото. Горницата не е била предмет на иска затова за нея силата на пресъдено нещо не се разпростира. По предявения частичен иск за останалата част от правото, ищецът не може да се позовава на силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение. Ако обаче съдът е отхвърлил като неоснователен частичния иск, със силата на пресъдено нещо се отрича съществуването на цялото право. Тези теоретични постановки са намерили израз в т.1 ТР №1 от 2001г. на ОСГК на ВКС. Формираната сила на пресъдено нещо за отреченото право е процесуална пречка за съществуване на правото на иск за горницата над предявената част от правото. Целта на силата на пресъдено нещо, отричащо правото на ищеца, е да се избегне повторното повдигане на същия спор, макар и той да е само преюдициален за втория иск. Затова, когато силата на пресъдено нещо е в процес на формиране / висящ процес по преюдициалния въпрос / законът – чл.229, а.1, т.4 ГПК задължа съда да спре обусловеното от нея производство, докато тя се породи и вече може да бъде взета предвид. В този смисъл, ако искът по частичния иск бъде отхвърлен като неоснователен, формираната по него сила на пресъдено нещо ще бъде процесуална предпоставка за прекратяване на производството по дело за горницата, която обуславя връзката между делата. Обратно, с уважаването на иска по частичния иск ще е отпадне причината за спиране на производството по висящото дело за горницата и съдът ще следва да се произнесе по съществото на спора.
В обобщение, обжалваното въззивно определение следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 16.05.2013г., постановено по т.дело № 1852/2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: