О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
София,14.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.12. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 313/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от В. Д. Й., чрез адвокат А. Й., с вх.№845/08.02.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу решение №615 от 23.12.2011 г. по в.гр.д.№1148/2011 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №1009 от 30.06.2011 г. и допълнително такова №1203 от 15.08.2011 г., двете по гр.д.№694/201 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІІІ ти гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл.92, ЗЗД за сумата над 1 801.25 лв. до пълния предявен размер от 36 025 лв. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че уговорената в сключения между страните договор за наем неустойка за забава при плащане на наемната цена, в размер на 5% от дължимия месечен наем, е прекомерно завишена, поради което правилно е намалена до размера на дължимия наем.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда довода, че неправилно въззивният съд е приел, че възражението на ответното дружество по чл.92, ал.2 ЗЗД е направено в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с оглед призоваването му от адреса по договора. Позовава се на неправилно изключване от съда на приложението на чл.50, ал.2 ГПК, спрямо върнатата в цялост призовка до дружеството от адреса по регистрацията му с отбелязване, че не се намира на адреса по съображения от на чл.19 от договора, съгласно който адресите по договора са официалните адреси за кореспонденция. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, като излага подробни съображения, че търговците се призовават на последния посочен адрес в търговския регистър. Представя решения на ВКС, с които той се е произнесъл по въпроса за мястото на връчване на призовки и съобщения на търговци и юридически лица.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски. Навежда доводи, че съдът може на основание чл..92, ал.2 ЗЗД да намали и служебно уговорената неустойка.
Обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Основанието за достъп до касация представлява формулиран от касатора правен въпрос, обусловил правните изводи на съда и залегнал в предмета на спора, разрешен от въззивния съд при наличието на някои от подържаните допълнителни основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Касаторът въобще не е формулирал такъв въпрос, свързан с преклудирането на правото на ответника да направи възражение за прекомерност на неустойката и намаляването й на основание чл.92, ал.2 ЗЗД. Пространно изложените в приложението по чл.284, ал.3 ГПК съображения за неправилното приложение от съда на нормата на чл.50, ал.2 ГПК, без да са свързани с преклузията по чл.131, ал.1 ГПК по отношение на направеното от ответното дружество възражение по чл.92,ал.2 ЗЗД, не са обусловили конкретните правни изводи на съда за прекомерност на уговорената неустойка, поради което и не могат да се квалифицират като общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. При това касаторът въобще не е направил разграничение кои възражения на ответника се преклудират с изтичане на срока по отговора. Трайно установена е съдебната практика, че се преклудират само възраженията на ответника, които не са свързани със служебното приложение от съда на материалния и процесуален закон. Съгласно т.3 от ТР 1-2010-ОСТК е прието, че съдът следи служебно за основанията за нищожността на определената неустойка по чл.26, ал.1 ЗЗД, определена в противоречие с добрите нрави, но не и за възражението по чл.92, ал.2 ЗЗД.
Непосочването на общото основание за селектиране на касационната жалба, изключва и наличието на подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Приложената съдебна практика е относима само към приложението на чл.50, ал.2 ГПК при призоваването на търговци, но не и към преклузията по чл.131, ал.1 ГПК. Не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, което дори не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство. При това нормата на чл.131, ал.1 ГПК е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване.
С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответното дружество ще следва да се заплати сумата 250 лв. изплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №615 от 23.12.2011 г. по в.гр.д.№1148/2011 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №1009 от 30.06.2011 г. и допълнително такова №1203 от 15.08.2011 г., двете по гр.д.№694/201 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІІІ ти гр.с.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. Д. Й. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 250 лв. разноски по делото
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: