О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
[населено място], 10.05.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1721/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. – София срещу решение № 1631 от 19.10.2012г. по т.д. 4292/2011г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав, с което е потвърдено решение №899/11.08.2011г. по т.д. №1311/2009г. на СГС в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма] София е обявена дата 31.12.2009г. Касаторът иска отмяна на въззивното решение като противоречащо на материалния и процесуален закон. Позовава се на критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по два правни въпроса.
Ответникът [фирма] – София не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.
В писмен отговор “П. Л. България” АД – София счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С решение на СГС е открито производство на несъстоятелност на дружеството [фирма] – София и е определена началната дата на неплатежоспособност 31.12.2009г. Съдът се е позовал на назначената пред него ССЕ и установените от нея коефициенти за ликвидност за 2009г., които са много под изискуемите.
Въззивното производство е образувано по жалба на Н., в която е направено искане за назначаване на ССЕ обосновано с обстоятелството, че агенцията не се е конституирала като страна пред СГС. Тъй като въззивникът не е посочил по-ранна дата за настъпване на неплатежоспособността, с разпореждане от 12.12.2011г. САС е указал на Н. да конкретизира датата на която е настъпила неплатежоспособността на длъжника. С допълнителна молба датата е конкретизирана 31.12.2005г. Искането за назначаване на ССЕ е оставено без уважение с определение от 5.03.2012г. по съображения, че установената с чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ възможност съда служебно да събира доказателства, е за случаите когато въпреки проявената от страните добросъвестност при водене на процеса са останали неизяснени факти или обстоятелства от значение за правилното решение по делото, какъвто не е конкретния случай.
САС е потвърдил решението на СГС относно началната дата на неплатежоспособност, като е приел, че искането на Н. за определяне на начална дата на неплатежоспособност 31.12.2005г. не е подкрепено с аргументи, които обосновават някаква ясна теза. Посочването на датата е направено произволно, тъй като е основано на факта, че съдът не се е възползвал от правомощието си по чл.621, ал.1, т.2 ТЗ служебно да установи факта и събира доказателства за изследване на имущественото състояние на дружеството за един по ранен момент, с цел определяне на началния момент на състоянието на неплатежоспособност. Също така съдът е приел, че проверката на решението на СГС в обжалваната част не обуславя извод за допуснати процесуални нарушения или необоснованост на решението.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване:
Касаторът формулира материалноправен въпрос за началната дата на неплатежоспособността, решен в противоречие със съдебни решения на ВКС, ТК. Въпросът е поставен общо теоретично без да е съобразен с конкретно установените факти от решаващия съд и направените въз основа на тях правни изводи, поради което не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от това, извадките от мотивите на цитираните от касатора съдебни решения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, показват, че началната дата на неплатежоспособност е определяна от съдилищата въз основа на преценка на събраните по делото доказателства – счетоводни експертизи – за финансовото – икономическо състояние на търговците и изследваните коефициенти за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, т.е. разликата в решенията при определяне на назалната дата е в резултат на различните данни за икономическото състояние на длъжника, а не поради различни правни изводи по приложението на материален или процесуален закон.
Като съществен процесуален въпрос касаторът сочи този относящ се до неуважаване на искането му във въззивното производство да бъде назначена ССЕ. Като допълнителен критерий се сочат съдебни решения на ВКС, ТК постановени по реда на чл.290 ГПК. Предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не са налице, тъй като различни са обстоятелствата при които е следвало съдът да назначи експертиза по съдебните решения, на които се позовава жалбоподателя и тези по конкретното дело. С решението №153 по т.дело № 255/2010г. съставът ВКС, ТК е отменил решението на въззивния съд позовавайки се на чл. 621а ТЗ защото въззивният съд е отказал да приеме писмени доказателства и назначи експертиза от значение за изхода на делото. В решение № 115 по т.дело №169/2010г. съставът на ВКС, ТК е отменил решението на въззивния съд и е върнал делото за ново разглеждане, поради факта, че съд е приел, че началната дата на неплатежоспособност се определя според най-ранния падеж на неплатено задължение и без да е изследвано финансовото и икономическото състояние на длъжника към момента на постановяване на решението. По настоящото дело съдът е отказал назначаване на нова експертиза по различни съображения имащи отношение към процесуалното поведение на Н. в хода на процеса, като първостепенния съд е назначил ССЕ, на базата на чиито показатели за ликвидност СГС е определил началната дата на неплатежоспособност.
В заключение, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1631 от 19.10.2012г., постановено по т.дело №4292/2011г. на САС, търговско отделение, шести състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: