1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
[населено място], 28.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №846/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №517 от 6.03.2012г., постановено по ч.гр.дело №671/2012г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 6.12.2011г. по т.дело № 3441/2010г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение възражението на Ж. О. Т. за неподведомственост на правния спор пред българските съдилища. Жалбоподателят Ж. О. Т. иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Обосновава искането си за касиране на въззивното определение с критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, 2 и т.3 ГПК по два процесуални въпроса: как следва да се определи международната компетентност и подсъдност на отменителни искове, предявени в България от германски търговец за когото е открито производство по несъстоятелност пред германски съд и компетентен ли е съда по несъстоятелността да разгледа отменителните искове, свързани с производството по несъстоятелност. Частният касатор е обосновал съображенията си подробно в частната жалба.
Ответникът “В. унд Т. Г.” – в несъстоятелност със седалище в [населено място], Федерална Република Германия, представлявано от синдика д-р В. А., чрез адв. М. Х. и адв. С. С. изразява становище да не се допуска въззивното определение до касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, алтернативно за оставяне без уважение на частната касационна жалба. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
За да потвърди определението на СГС, с което не е уважено възражението на жалбоподателя за неподведомственост на спора пред българския съд, САС се е позовал на чл.16 на Регламент ЕО №1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г., че всяко решение на съд по несъстоятелността на държава членка по чл.3 се признава във всички други държави – членки от момента на влизането му в сила в държавата на образуване на производството, както и на чл.18 от Регламента за правомощията на синдика и правото му да завежда искове на територията на всяка – държава членка на ЕС. Съдът също така е приел, че разпоредбата на чл.649, ал.3 ТЗ се изключва от приложението на Регламент ЕО №1346/2000.
По гр.дело №3411/2010г. на СГС е предявен осъдителен иск срещу частния жалбоподател за заплащане на сумата от 82 436-86 лв. на “В. унд Т. Г.”, дружество обявено в несъстоятелност с основание чл.812 от Германския граждански кодекс поради недействителност на извършените на 18.04.2007г. и 20.04.2007г. преводи на суми без съгласието на временния синдик и в нарушение на чл.24, ал.1 във връзка с чл.81, ал.1 от германския Закон за несъстоятелността, ведно с лихви и разноски.
Съгласно чл. 28 КМЧП определението на първостепенния съд, постановено в хода на проверка за международната му компетентност, подлежи както на въззивно, така и на касационно обжалване – независимо от това дали констатира нейното наличие или липса. Пред ВКС инстанционният контрол е възможен само при наличие на някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се касае за нарочно уредена служебна процедура, по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, в която постановеното въззивно определение „дава разрешение по същество“ на повдигнатия въпрос за международната компетентност на български съд.
По Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК:
По въпроса за определяне на международната компетентност и подсъдност на отменителни искове, предявени в България от германски търговец за когото е открито производство по несъстоятелност пред германски съд съдът се е произнесъл, но не е налице допълнителния критерий по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Определението на Сливенския окръжен съд от 21.12.2011г., постановено по т.д. № 98/2011г. няма отбелязване, че е влязло в сила, поради което съгласно приетото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС само влезлите в сила съдебни актове формират съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С отговора на частната касационна жалба ответникът по касация е представил определение № 59 от 23.02.2012г., постановено по в.ч.т.д.№ 48/2012г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено определението на Сливенския окръжен съд и е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия от съда. В това определение въззивният съд е приел, че по предявения отменителен иск от дружеството, с открито производство по несъстоятелност в Германия, е компетентнет да се произнесе сезирания Сливенски окръжен съд. Създадената съдебна практика по поставения въпрос изключва, на която не противоречи определението на САС, не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения по приложението на правната норма.
Вторият въпрос компетентен ли е съда по несъстоятелността да разгледа отменителните искове, свързани с производството по несъстоятелност не е отговаря на общото основание по чл.280, ал.1, т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая спорен е въпроса и той е от значение за изхода на спора за компетентността на сезирания български съд да се произнесе по предявения пред него отменителен иск от ищцото дружество в производство по несъстоятелност. Независимо от това, отговорът на втория въпрос се съдържа в решението на С. от 12.02.2009г. по дело С -339/07, произнесено по преюдициално запитване, отправено на основание чл.234 ЕО от B. Германия, с което се приема, че чл.3, параграф 1 от Регламент №1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност са компетентни да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелността и насочен срещу ответник, който съгласно устройствения си акт има седалище в друга държава – членка, т.е. тяхната компетентност не е изключена с цитираната разпоредба на регламента. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Регламента относно правомощието на ликвидатора /синдика/ да завежда във всяка друга държава-членка всякакви отменителни искове за защита интересите на кредиторите е ясна. Представените от ответника по касационната жалба определения на Бургаския апелативен съд и Софийския апелативен съд от 29.08.2012г. по ч.гр.д. № 2417/2012г. / за което няма отбелязване, че е влязло в сила/ установяват че съдебната практика съобразява цитираното по-горе решение на С. и не съществува противоречие при нейното тълкуване и прилагане. Действието на решението на С. по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища на Република България, съгласно чл.633 ГПК. Решение №76 по гр.дело №472/2004г. на ВКС, І т.о. и решение №337 по гр.дело №720/2005г. не съдържат произнасяне по въпроса за компетентността на съдилищата в Република България по предявени отменителни искове срещу лице със седалище в България от дружество в несъстоятелност, обявено в друга държава членка на ЕО. С първото решение е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 649, ал.3 ТЗ като определяща родовата и местна подсъдност на българския съд когато производството по несъстоятелност е започвало и се развива в България. С решение №337 по гр.д. № 720/2005г. ВКС се е произнесъл кой е компетентния съд да се произнесе по иск по чл. 647, т.5 ТЗ, като страни по делото са търговци със седалище в Република България, т.е. не е разгледан спор с трансграничен елемент.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на определението на САС до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 517/6.03.2012г., постановено по ч.гр.дело № 671/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: