О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
София, 17.12.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 637 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по две касационни жалби на „М. М.” ЕООД /в несъстоятелност/ чрез адвокат Д. А. срещу решения № 1215/28.09.2009 г. и № 1591/17.12.2009 г. по чл.192 ал.2 и чл.193 ГПК /отм./ на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 1357/2009 г.
В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и за двете жалби.
Ответникът по жалбите – Национална агенция за приходите /НАП/ оспорва същите по съоражения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, срещу подлежащи на касационно обжалване два съдебни акта, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Софийски градски съд /СГС/ е сезиран с молба по чл.625 ТЗ от „М. М.” ЕООД. С решение от 17.07.2007 г. СГС е обявил неплатежоспособност на молителя с начална дата на 31.12.2003 г., открил е производство по несъстоятелност, обявил е дружеството в несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието и е спрял производството по несъстоятелност на основание чл.632 ал.1 ТЗ. Решението на СГС е отменено и върнато за ново разглеждане от ВКС само досежно началната дата на неплатежоспособността поради липса на изложени мотиви за същата. При новото разглеждане на делото СГС е определил за начална дата на неплатежоспособността на „М. М.” ЕООД 31.12.2004 г. и е постановил да се изпрати писмо до Софийска районна прокуратура /СРП/ за евентуално образуване на производство от общ характер срещу управителя на дружеството по чл.227б ал.1 вр. ал.2 НК вр. чл.626 ал.1 ТЗ. С. е изменил решението на СГС, като е определил за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2003 г. Съображенията на С. са свързани със заключението на изслушаната ССЕ, съобразяването с общото икономическо състояние на длъжника, момента на спиране обслужване на задълженията му, както и формираната сила на пресъдено нещо на предходно решение на ВКС от 31.11.2005 г., с което е отхвърлена молба на „М. М.” ЕООД за откриване производство по несъстоятелност при начална дата 17.12.2003 г., като е прието, че към 17.12.2003 г. „М. М.” ЕООД разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. С. е приел, с оглед констатациите на вещото лице, че към 31.12.2003 г. дружеството не е отчело никакви приходи и разходи, спряло е своята производствена и търговска дейносдт и е преустановило изцяло плащанията си. Именно това е мотивирало съда да определи 31.12.2003 г. за начална дата на неплатежоспособността. С решение № 1591/17.12.2009 г. по реда на чл.192 ал.2 и чл.193 ГПК /отм./ С. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното си решение, досежно седалището на дружеството и е допълнил същото решение с диспозитив, че оставя без разглеждане въззивната жалба на „М. М.” ЕООД в частта й, в която се иска отмяна на първоинстанционното решение, разпореждащо за изготвяне и изпращане на писмо до СРП. Съображенията на С. са свързани с липсата на правен интерес у касатора, тъй като в случая няма данни за изготвяне на такова писмо, а и СГС е свързал изготвянето с влизане в сила на своето решение, каквото няма – изменено е.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът в изложението си и по двете жалби не формулира въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи за неправилност на постановеното първоначално решение, свързани с обсъждане на доказателствата, определяне на началната дата на несъстоятелността при наличие на предходно отхвърлително решение по молба по чл.625 ТЗ. По отношение на допълнителното решение пак не се формулира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, а се излагат доводи и въпроси към ВКС за това кога и как следва да се приеме началната дата на неплатежоспособност при наличие на влязло в сила решение на ВКС, отхвърлящо предходна молба на длъжника за откриване производство по несъстоятелност и кога следва да се уведоми прокуратурата за образуване на производство срещу управителя по чл.227б ал.1 вр. ал.2 НК вр. чл.626 ал.1 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС счита, че и по двете касационни жалби касаторът не е формулирал въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото навежда доводи за такива, те касаят обосноваността и правилността на основното и допълнителното решение на С. – основания по чл.281, не и по чл.280 ал.1 ГПК, а законодателят разграничава двата вида основания и последователността за произнасяне по тях. Обсъждането на събраните по делото доказателства, за което касаторът сочи, че е в противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС /ППВС № 7/1965 г. и Т. № 1/2001 г./ е право на решаващият съд и може да се преценява след допускане на касационно обжалване с оглед оплакване за неправилност или необоснованост на обжалваното решение /чл.281 т.3 ГПК/, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Същото се отнася и за преценката относно наличие на предходно решение на ВКС, отхвърлящо молба на длъжника по чл.625 ТЗ. Видно от мотивите на С., съдът се е съобразил с наличието на формирана сила на пресъдено нещо на предходното решение на ВКС към 17.12.2003 г. и при липсата на законово определен срок, след изтичане на който се приема наличие на неплатежоспособност, С. е определил началната дата на неплатежоспособността съобразявайки икономическото състояние на дружеството след 17.12.2003 г. Щом това е така, въпросът за съобразяването на предходното решение на ВКС като разрешение, сам по себе си не е обусловил изхода на спора – С. се е съобразил с предходното решение, а доколко правилно е определена новата начална дата е въпрос, касаещ обосноваността и правилността на обжалваното решение в тази му част.
Относно втората касационна жалба срещу допълнителното решение на С.: Въпросът с изпращане на писмо до СРП не е измежду задължителните елементи и въпроси, по които следва да се поизнесе съдът при откриване на производство по несъстоятелност с решението си, съдържащо реквизитите по чл.630 ал.1 ТЗ. Касае се до сигнална функция, а Р. прокуратура е компетентният орган, преценяващ наличие на данни за образуване на наказателно производство по чл.227б ал.1 вр. ал.2 НК вр. чл.626 ал.1 ТЗ. Следователно, въпросът със сигналната функция, която е упражнил СГС и то при условие, че решението му влезе в сила, а то е изменено от С., не е обусловил крайният изход на спора като разрешение. Щом това е така, въпросът със сигналната функция не е въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Не са изложени мотиви за наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК досежно двете касационни жалби, а само бланкетното позоваване на текста на закона не обуславя приложението му.
С оглед на изложеното съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ВКС и няма основание да се допусне касационно обжалване на двете решения на С. по двете касационни жалби на „М. М.” ЕООД /в несъстоятелност/.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, поради липса на искане за такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решения № 1215/ 28.09.2009 г. и № 1591/17.12.2009 г. по чл.192 ал.2 и чл.193 ГПК /отм./ на Софийски апелативен съд по т.д. № 1357/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.