О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 13.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 811 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. В. Т. чрез адвокат П. П. срещу решение № 612/28.04.2011 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 686/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмено отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Карловски районен съд /КРС/ е предявен иск по чл.415 ал.2 и чл.422 ГПК /след възражение по реда на чл.414 ГПК / от [фирма] срещу К. Т. за приемане за установено, че по посочена заповед за изпълнение ответникът дължи на ищеца сумата 11062.70 лв., представляваща неразплатени месечни вноски по сключен между страните договор за потребителски кредит, както и 141.84 лв. – обезщетение за забава върху главницата за посочен период с направени разноски по подаденото заявление по чл.410 ГПК. Исковете са уважени от КРС, чието решение е потвърдено от ПОС. ПОС е приел, че отношенията между страните са по предоставен от ищеца на ответника потребителски кредит. ПОС е приел още, че е установено неизпълнение на задължението на длъжника по договора да заплаща надлежно и в срок погасителни вноски по кредита, като с преустановяване на плащанията след 15.05.2009 г. до 15.01.2010 г. са налице непогасени деветмесечни вноски в пълен размер. При това неизпълнение и в съответствие с чл.4 ал.3 от общите условия към договора, цялото непогасено задължение на потребителя към кредитора е станало незабавно и предсрочно изискуемо, което настъпва автоматично и без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомление, покана, предизвестие на потребителя. Този извод е направен с оглед клаузата на чл.4 т.3 на общите условия към договора, при изложени подробни съображения от ПОС.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай като въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира настъпването на предсрочна изискуемост на вземане на кредитора по процесния договор за кредит, за която според него е било необходимо тя да бъде доведена до знанието на длъжника с отправяне на покана или уведомление от кредитора към длъжника. Разрешението на въпросите действително обуславя изхода на спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. От приложената съдебна практика, влязло в сила е само определение № 331/28.11.2008 г. на ВКС по ч.т.д. № 306/2008 г. и би обусловило наличие на основание за противоречива съдебна практика. Но такова противоречие не е налице в случая. В цитираното определение изрично е посочено, че в клаузите на самия договор, обвързващи страните, е обективирана волята им за това кога договорът става предсрочно изискуем и при какви условия. В настоящия случай, сключеният между страните договор – в чл.4 ал.3 от общите условия към договора, изрично е договорено, че неиздължената част от кредита става предсрочно изискуема автоматично след неплащане на три поредни месечни вноски. С тази клауза се е съобразил ПОС като е приел, че не е нужно кредиторът да предявява допълнителна покана или предизвестие към длъжника. Предсрочната изискуемост на неизпълнената част от задължението настъпва автоматично както е договорено между страните. В този смисъл няма противоречиво разрешение на въпроса между въззивното решение по настоящото дело и цитираната практика на ВКС. Останалите приложени от касатора определения са без доказателства да са влезли в сила и не обуславят наличие на противоречиво разрешаване на въпроси по смисъла на чл.292 ГПК – т.2 от ТР № 2 от 2011 г. на ОСГК и ТК и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК и чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 674.09 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 612/28.04.2011 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 686/2011 г.
ОСЪЖДА К. В. Т. със съдебен адрес [населено място], [улица] ет. 2 офис 302 адвокат П. Ц. П. да заплати на [фирма], [населено място], [улица] ет.6 направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 674.09 лв. /шестстотин седемдесет и четири лева и девет стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.