3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 05,07, 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 1844 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с чл.248 ГПК по повод подадена частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] и [фирма],[ЕИК], [населено място] , като съдружници в гражданско дружество „П.”, чрез адвокат С. Х., с вх.№1396 от 20.02.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, подадена като експресна пратка на 19.02.2013 г., срещу определение №404 от 04.02.2013 г. по ч.т.д.№1501/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри търговски състав, с което е оставена без уважение молбата на настоящите частни жалбоподатели с правно основание чл.248 ГПК за изменение на определение №989 от 22.06.2012 г. по ч.т.д.№736/2012 г. на Пловдивския апелативен съд в частта за разноските. С това определение Пловдивският апелативен съд на основание чл.78, ал.5 ГПК е присъдил, вместо внесеното от тях в лицето на гражданското дружество с отговора по частната жалба на ищцовата страна МДЦ [фирма], ЕИК[ЕИК] адвокатско възнаграждение в размер на 1 620 лв., такова по чл.11 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 100 лв. С второто определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, Пловдивският апелативен съд е приел, че липсва основание за изменение на първото определение в частта за разноските, тъй като те са определени по правилно по реда на чл.11 от Наредбата, приложим при обжалване на съдебните актове само в частта за разноските.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е недопустимо, р.п. неправилно, постановено в нарушение на чл.78, ал.5 ГПК и чл.7, ал.1,т.7 от Наредбата.
Ответникът по частната жалба „МДЦ [фирма] не взема становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал. ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е основателна.
Неоснователни са доводите за недопустимост на обжалваното определение. Предмет на обжалване с настоящата частна жалба е определение №404 от 04.02.2013 г. по ч.т.д.№1501/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, към момента на постановяване на което, вече е било налице възражението на МДЦ [фирма] за прекомерност на претендираното от настоящите жалбоподатели възнаграждение в размер на 1 620 лв./вж. отговор вх.№8027/20.12.2012 г. на МДЦ [фирма] на молбата на жалбоподетлите с правно основание чл.248 ГПК по в.ч.д.№1501/2012 г. на Пловдивския апелативен съд./
Основателен, обаче, е доводът за неправилно приложение на нормата на чл.11 от Наредбата. По този ред се определя възнаграждението само за изготвяне на частните жалби, без участие в образуваните по тях производства. С договора за правна помощ, по който е заплатен от жалбоподателите адвокатския хонорар в размер на 1620 лв., е учредено и процесуално представителство на адвокат Х., които права той е упражнил в частните производства, съпътстващи исковото, включително и в производството по чл.248 ГПК пред Пловдивския апелативен съд. По тези съображения дължимото адвокатско възнаграждение на жалбоподателите ще следва да се определи по реда на чл.7, ал.2, т.4, във вр. с ал.1,т.7 от Наредбата в размер на 587.67 лв. Обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд ще следва да бъде отменено и на основание чл.278, ал.2 ГПК дължимото на жалбоподателите адвокатско възнаграждение ще следва да бъде присъдено в настоящето производство. Тъй като с определение №989 от 22.06.2012 г. по ч.гр.д.№736/2012 г. на Пловдивския апелативен съд в полза на жалбоподателите вече е присъдена сумата от 100 лв., допълнително ще следва да им бъде присъдена още сумата 487.67 лв.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №404 от 04.02.2013 г. по ч.т.д.№1501/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри търговски състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК определение №989 от 22.06.2012г. по ч.гр.д.№736/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, втори състав в частта за разноските, като осъжда МДЦ [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на гражданското дружество «П.» [населено място], в лицето на съдружниците му [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] и [фирма],[ЕИК], [населено място] още сумата 484.67 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: