Изх. № …
София ….
ДО
…………..
На Ваш Изх. № 02-Ф-157/10.01.2006 г.
КОПИЕ:
ТД “ГОЛЕМИ ДАНЪКОПЛАТЦИ И ОСИГУРИТЕЛИ”
Относно: прилагане на чл.23, ал.11 и 12 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Уважаеми господин …………,
Според фактите, изложени във Вашето запитване “………” АД осигурява транспортно обслужване на своите работници и служители със собствени автобуси с назначени по трудов договор водачи. Фирмените автобуси се движат съгласно утвърден със заповед график съобразно смените по транспортна схема с режим на движение по утвърдените от общините ………. и ……….. спирки на обществения транспорт. Автобусите се ползват само от персонала на дружеството и не допълват основните линии на градския транспорт.
Поставеният във връзка с представените факти въпрос се отнася до следното:
Отчетените от дружеството разходи за транспортно обслужване на персонала, осигурено чрез фирмен транспорт, следва ли да се регулират за данъчни цели и подлежат ли на облагане по реда на чл.36, ал.1 от ЗКПО. Въпросът е свързан с промяната на чл.23, ал.12 от ЗКПО, според която разходите за транспортно обслужване на персонала, осигурено чрез използване на допълнителни автобусни линии, са изключени от кръга на разходите, освободени от данъчна регулация и облагане с окончателен данък.
С оглед на представената фактическа обстановка и в съответствие със законовата регламентация за данъчно третиране на разходите за транспортно обслужване на персонала, по зададенияот Вас въпрос изразявам следното становище:
В ЗКПО се съдържат две разпоредби, които регламентират данъчното третиране на разходите за транспортно обслужване на персонала, а именно:
Разпоредбата на чл. 23, ал.11 от ЗКПО се отнася до разходите за транспортно обслужване, осъществено чрез групов превоз, извършен със собствени или наети автомобили, с изключение на случаите, в които транспортът се осъществява с леки автомобили. Тези разходи не се регулират за данъчни цели и не подлежат на облагане по реда на чл. 36.
Разпоредбата на чл.23, ал.12 от ЗКПО се отнася до разходите за транспортното обслужване, осъществено чрез железопътния транспорт и чрез трамвайния, тролейбусния, градския и междуселищния автобусен транспорт по утвърдена транспортна схема, с изключение на допълнителните автобусни линии. Посочените в тази разпоредба разходи също не се регулират за данъчни цели и не подлежат на облагане по реда на чл. 36. Допълнителните автобусни линии, които са изключени от приложното поле на нормата, са дефинирани с § 1, т. 77 от ДР на ЗКПО. Съгласно посочената дефиниция това са автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно. Казано на популярен език това са така наречените “маршрутни таксита”.
В конкретния случай считам, че транспортното обслужване на персонала, извършвано от представляваното от Вас дружество не може да се квалифицира като превоз по допълнителни автобусни линии, предвид факта, че то не представлява обществен (градски) транспорт и не допълва основните линии на този транспорт, доколкото се използва само от персонала на дружеството.
В заключение изразявам становище, ченормата на чл.23, ал.12 от ЗКПО не е относима към описаната от Вас фактическа обстановка, а приложение следва да намери ал.11 на чл.23 от същия закон.
Настоящото становище се издава в съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите.
/СТОЯН МАРКОВ/
‘