О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
[населено място], 12.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 357/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение от 3.01.2011г., постановено по гр.дело №8155/2010г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-Г отделение съд. Жалбоподателят Н. А. П. от [населено място] в Изложението към касационната жалба се позовава на критериите за селекция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните материалноправни и процесуални въпроси : какъв е обема на задълженията и границите на отговорността на Гаранционния фонд спрямо застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди; при какви условия Обезпечителния фонд, като обособена сметка изплаща задължения на съответния застраховател към потребителите на застрахователни услуги; в какъв срок Обезпечителния фонд, следва да изплаща гарантираните застрахователни вземания по чл.311 п КЗ и съставлява ли евентуалната липса на такъв срок основание за неизплащане на вземанията; съставлява ли неправомерния отказ на Гаранционния фонд да изплати дължимата на касатора сума поради непредставянето на документ, който не се изисква от закон, неправомерно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД; има ли причинно следствена връзка между бездействието и забавата на Гаранционния фонд и настъпилите за касатора вреди; представлява ли законното очакване на гражданите, в частност на касатора, основание за ангажирането на отговорността на държавата в лицето на Гаранционния фонд по реда на чл.45 ЗЗД или по реда на ЗОДОВ; представлява ли забавата на държавните органи, на органите на местно самоуправление и местна администрация, на които е възложено упражняването на обществени функции, освобождаващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл.81 ЗЗД.
Ответникът Гаранционен фонд в писмен отговор поддържа становището за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като отговорът на поставените в Изложението въпроси се съдържат в разпоредбите на Част Шеста на КЗ, които не се нуждаят от тълкуване. Счита, че Изложението не съдържа доводи в какво се изразява погрешността на правните изводи на съда. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С иска по чл.82 ЗЗД ищецът Н. П. е поискал от съда да осъди ответника Гаранционен фонд да му заплати сумата от 11 825.10 лв. представляваща вреда / начислени лихви по изп. дело № 242/2009г. на ЧСИ М. П./ от неизплатена от ответника сума от 25 150 лв. в срок – 1.10.2008г., включена в списъка на приетите вземания към М. [фирма] – несъстоятелност. СРС е отхвърлил като неоснователни исковете с правно основание чл.82 ЗЗД във връзка с чл. 311п КЗ и чл.86 ЗЗД. Решението е потвърдено с обжалваното решение.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. С изключение на въпроса дали е налице причинна връзка между забавата на Гаранционния фонд в изплащането на приетото вземане на ищеца и начислените лихви по изпълнителното дело, останалите въпросите нямат отношение към решаващите мотиви на съда за отхвърляне на предявените от П. искове по чл.82 и чл.86 ЗЗД. След като въпросите не са обуславящи изхода на делото по смисъла на т.1 ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, не е налице основната предпоставка на закона за селектиране на касационната жалба, това е достатъчно основание за отказ касационен контрол на обжалваното решение. Що се касае до въпроса дали е налице на причинна връзка между двете задължения, то преценката е направена въз основа на доказателствата по делото и има отношение към правилността на обжалвания съдебен акт, т.е. към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани във фазата на селектиране на касационната жалба. За да потвърди първоинстанционното решение, СГС е приел, че липсва причинно – следствена връзка между възникналото за ищеца задължение по гр.дело № 831/2007г. на Пловдивския окръжен съд, по което с влязло в сила решение от 23.07.2008г. е бил осъден на основание чл.402 ТЗ отм. да заплати на ЗД [фирма] сумата от 20 026.89 лв., представляваща подлежащо на възстановяване изплатено на трето лице застрахователно обезщетение, ведно с лихви и разноски и вземането, което е имал към застрахователното дружество в несъстоятелност [фирма] на основание чл.409 ТЗ отм, включено в списъка на приетите вземания от 12.06.2009г. Отчетено е от съда, че двете задължения / на ищеца към ЗД [фирма] / и задължението на [фирма] в н. са възникнали в различно време и на различно основание, задължението по изпълнителното дело е възникнало преди задължението на ЗД [фирма] в н. и доколкото ищецът е забавил изплащането му и са му били начислени лихви в размер на 11 825.10 лв., се дължи на неговото лично поведение / чл.81, ал.2 ЗЗД/ и не е в резултат на забавата в изплащането на вземането от 25 150 лв. от Гаранционния фонд, т.е. не са налице предпоставките на чл.82, пр.1 ЗЗД / неправилно посочено чл.81, ал.2 ЗЗД/, тъй като ответникът, като длъжник не би могъл да предвиди, че за ищеца ще възникнат вреди под формата на платени лихви и разноски в изпълнителния процес при уважен иск по чл.402 ТЗ отм. Освен това не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото по тълкуването и приложението на чл.82 ЗЗД има установена съдебна практика.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 3.01.2010г., постановено по в.гр.дело № 8155/2010 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ – Г състав.
ОСЪЖДА Н. А. П. от [населено място] да заплати на Гаранционен фонд – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 532 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: