Определение №747 от 31.10.2013 по ч.пр. дело №3808/3808 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747

[населено място], 31.10.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3808/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 396, ал.2 и чл.280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №620 от 18.03.2013г., постановено по ч.гр.дело № 1061/2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу [фирма] – [населено място] чрез налагане на възбрана върху недв.имот, собственост на ответника. Частният касатор [фирма] иска отмяна на определението на САС по съображения, че цената на възбранения имот надвишава значително размера на бъдещите искове на молителя и на второ място съдът не е изложил мотиви за обезпечителната нужда на ищеца по бъдещите искове. В изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК формулира следните въпроси: в кои случаи съдът следва да допусне обезпечение срещу гаранция и подлежи ли на отмяна допуснатото обезпечение, ако в срока по чл.390, ал. 3 ГПК молителят не е представил доказателства, че е предявил исковете си. Като допълнителен критерий визира чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна [фирма] – София, чрез адв. А. П – САК поддържа становище за недопустимост на жалбата, поради това, че не са налице нито една от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК – не е формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Няма направено искане по чл.81 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Предмет на обжалване е въззивно определение на САС, с което след отмяна на определение на първоинстанционен съд е допуснал обезпечение на бъдещи искове при обезпечителна мярка възбрана върху недв. имот. САС е извършил преценка на представените писмени доказателства, удостоверяващи създадена облигационна връзка между страните по делото по договор за изработка, документи за приемане на работата от възложителя, за неоснователни са приети доводите за липсата на доказателства за вложени материали и труд от изпълнителя, поради което не е наложил гаранция за допускане на обезпечение на бъдещи искове. При определяне на обезпечителната мярка съдът се е позовал на продължителността на неизпълнение на задължението на възложителя да заплати уговореното възнаграждение.
Вторият от формулираните въпроси не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК доколкото по него съдът не се е произнасял и не се явява обуславящ изхода на спора по молбата за обезпечение на бъдещ иск. В това производство съдът извършва преценка представените с молбата по чл.390 ГПК писмени доказателства достатъчни ли са да обосноват извод за вероятна основателност на бъдещия иск, налице ли обезпечителна нужда и поисканата обезпечителна мярка адекватна ли е на обезпечителната нужда. С постановеното от въззивния съд определение е даден срок на ищеца да предяви исковете си, за спазването на който съдът следи служебно на основание чл.390, ал.3 ГПК, т.е. съдът няма как да извършва преценката по чл.390, ал.3 ГПК преди да се произнасяне по молбата за обезпечение.
Настоящият състав намира, че не е налице и предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. По предпоставките за допускане на обезпечение по чл.391, ал.1 и ал.2 ГПК има създадена съдебна практика. Така с определение № 63 от 27.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 26/2009 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК е посочено, че когато ищецът не разполага с документи, които да удостоверят вероятната основателност на иска може да изрази готовност да представи гаранция или съдът да го задължи да представи гаранция, съгласно чл. 391, ал. 2 ГПК и в случая по ал. 1, т. 1. Във всички случай преценката за представяне на гаранция при допускане на обезпечение на иск е на съда, разглеждащ молбата по чл.390 ГПК. Частният касатор не излага аргументи от необходимост от промяна на съдебната практика, обосновани с критериите по т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС относно тълкуването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК определението на САС не се допуска до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №620/18.03.2013г., постановено по ч.гр.дело № 1061/2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top