О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София,29.06.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 217 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на Ц. Л. С. чрез адвокат К. Н. и на ЗК [фирма] чрез юрисконсулт Ц. В. срещу решение № 1250/06.07.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 320/2011 г. Касаторът Ц. С. обжалва решението на САС в частта му, с която е отхвърлен искът му за разликата над 24000 лв. до пълния предявен размер, а касаторът ЗК [фирма] обжалва решението на САС в частта му, с която искът на С. е уважен над сумата 10000 лв. до сумата 24000 лв.
И в двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск по чл.226 ал. 1 КЗ от Ц. Л. С. срещу ЗК [фирма] за сумата 90000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП, виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС по риска „Гражданска отговорност”. Искът е уважен от СГС за 10000 лв. с лихви и разноски при прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на 80% и е отхвърлен за разликата до 90000 лв. По жалба само на Ц. С. срещу първоинстанционното решение в отхвърлената му част, САС е изменил същото, като е присъдил още 14000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди с лихви и разноски, а е оставил в сила решението на СГС в останалата му отхвърлителна част. САС е възприел изводите на СГС относно установената фактическа обстановка и настъпване на процесното ПТП, за което са допринесли пострадалият с 80% съпричиняване и застрахованият водач с 20%. Приетото съпричиняване от страна на пострадалия и приносът на застрахования водач е с оглед допуснатото заключение на авто-техническа експертиза за механизма на процесното ПТП, за което са изложени конкретни съображения. Преценявайки и получените увреждания от ищеца, проведеното лечение и период на възстановяване /заключение на съдебно-медицинска експертиза и показания на св.Ц./, САС е определил размер на цялостно обезщетение от 120000 лв., от който размер след приспадане на приетото съпричиняване се дължат 24000 лв., като е присъдил още 14000 лв. към вече присъдените 10000 лв. от СГС с лихви и разноски.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
По касационната жалба на Ц. Л. С.:
В изложението си този касатор формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК приложението от САС на чл.51 ал.2 ЗЗД относно приетото съпричиняване и на чл.52 ЗЗД относно определения размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Разрешаването и на двата въпроса е от значение за крайния изход на спора, но е фактологично обусловено и изисква конкретна преценка. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд съобразява изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Съпричиняването на вредоносния резултат /чл.51 ал.2 ЗЗД/ също е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени обстоятелства. Приетото съпричиняване на вредоносния резултата и от самият пострадал в случая е в съответствие с доказателствата относно механизма на настъпилото ПТП. Щом разрешението и на двата въпроса е фактологично обусловено и изисква конкретна преценка на всеки конкретен случай, няма основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а уеднаквяване на съдебна практика по присъждани обезщетения за неимуществени вреди за различни случаи /доводи на касатора/ е невъзможно.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на Ц. Л. С. не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
По касационната жалба на ЗК [фирма]:
Този касатор формулира следния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК: „Допустимо ли е съдът да формира мотиви и да постанови диспозитив за дължимост на парична сума по иск за репариране на строго лични права извън и над сумата, посочена от ищеца като петитум на иска и над предела, определен от самия ищец.” Касаторът е изложил доводи, свързани с определен от САС цялостен размер на обезщетението от 120000 лв. при предявен иск с цена 90000 лв., която цена, според касатора, е крайната сума като предел на обезщетението. Определяйки цялостен размер на обезщетението над размера на предявения иск, САС се е произнесъл недопустимо, излизайки извън формулирания петитум на иска.
По въпроса следва ли петитумът на иска да съвпада с определеното от съда цялостно обезщетение и когато той не съвпада, независимо че съвпада с диспозитива на решението, недопустимо ли е това решение, е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение по реда на чл.290 ГПК – решение № 166 от 13.01.2012 г. по т.д. № 43/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО. В същото е прието, че в съответствие с диспозитивното начало в ГПК следва да има съвпадение между петитума на предявения иск и диспозитива на решението. Определеният цялостен размер на обезщетението в мотивите на съдебния акт, който не е присъден с диспозитива на решението не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което ако такъв е определен в по-голям размер от петитума на иска и диспозитива на решението, не е налице недопустимост на решението в тази част. Доколкото в случая САС е определил цялостно обезщетение в по-голям размер в мотивите си, от което е приспаднал съпричиняването от самия пострадал и е присъдил обезщетение в диспозитива на решението си в рамките на петитума на предявения иск, не е налице недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част за присъдения размер над 10000 лв., каквито са доводите на касатора ЗК [фирма]. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса, тъй като касаторът не излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че и касационната жалба на ЗК [фирма] не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС в цялост. Доколкото не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС и по двете касационни жалби, настоящият състав на ВКС не присъжда разноски и на двете страни.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1250/06.07.2011 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 320/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.