О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
[населено място], 24.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №31/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [община] , представлявано от Д. Т. чрез адв. М. М. срещу решение № 1452 от 5.08.2011г. по т.д. №385/2010г. на САС, гражданска колегия, пети състав. С решението е потвърдено решението на Софийския окръжен съд от 31.05.2010г. по гр.дело №658/2009г. Касаторът навежда доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В Изложението за допускане на касационно обжалване се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. налице ли е нарушение на чл.7 и чл.10 от ГПК когато съдът не изпълни задълженията си по чл. 145 и чл.146 ГПК – съдът не е указал на страните, кои са основните факти в процеса за които трябва да ангажират доказателства, не бъде разпределена доказателствената тежест между страните, както и не бъде дадена правната квалификация на претендираните от ищеца права; 2. налице ли е нарушение на чл.266, ал.3 ГПК когато в рамките на въззивното производство съдът откаже да бъдат допуснати нови доказателства и не уважи доказателствени искания, които не са допуснати от първоинстнационния съд като несвоевременно направени, при допуснато от същия съд нарушение на чл.146 Г; 3. допустимо ли е за първи път да се представи пред въззивната инстанция писмен документ, при положение, че същия твърди и в делото се намират писмени доказателства, че въпросния частен документ се намира във владение на ответника; 4.следва ли въззивният съд да отговори на поставените във въззивната жалба въпроси вкл. когато тези въпроси касаят допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съществени процесуални правила.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], с управител Ц. Ц. Б. не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право при наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Съдилищата са разгледали иск по чл.230 във връзка с чл.79 ЗЗД. Ищецът е претиндарал заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща претърпени загуби от смъртта на животни, отглеждани в наети от ответника обори, и за сумата от 12 000 лв., представляща транспортни разходи за извозване на животните в Италия, като част от сумата от 60 000 лв. Софийският окръжен съд е отхвърлил исковете като е приел, че ищецът не доказва неизпълнение на поето от ответника договорно задължение за снабдяването на ползваните от него обори с вода. За да потвърди решението на окръжния съд, САС е приел също за недоказано твърдението на ищеца, че съществуващите в имота водоизточници не могат да осигурят ритмичното подаване на вода за водопой на животните – биволи, които са се нуждаели от много вода поради биологичните им особености. Този извод САС е направил след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства – свидетелски показания, вкл. на тези поискани от страните и допуснати от въззивния съд за установяване на фактите какви водоизточници – като брой и вид – са ползвани при отглеждане на животните от страните по делото / три от оборите са ползвани под наем от ищеца/ един обор е ползвал за отглеждане на животни от ответника/, дали ответникът, в качеството си на наемодател е препятствувал ползването на кладенеца и чешмата, намиращи се пред обора на ответника. Взет е предвид анекса от 30.01.2006г., като доказателство за добронамереното поведение на наемодателя, с който е предоставена възможност на наемателя за сметка на наема да направи каквито намери за добре подобрения в наетия имот за отглеждане на животните. От огроното следва, че правните изводи на въззивния съд за изпълнение на договорните задължения на наемателя са направени въз основа на събраните по делото доказателства.
Първият въпрос по приложението на чл. 145 и чл.146 ГПК има значение за делото, но същият не е обуславящ крайния изход на спора по делото. Доводите за допуснати нарушения от първоинстанционния съд във връзка с изготвянето на доклада и разпределение на доказателствената тежест обективно са неверни и са доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила като основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд като неправилно. Допуснатите от първата инстанция нарушения на процесуални правила, не могат да бъдат релевирани като основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, доколкото на касационен контрол подлежи въззивното, а не първоинстанционното решение. В случая твърдението не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация и е некоректно поставен, тъй като с доклада си окръжният съд е посочил правната квалификация на иска, как се разпределя доказателствената тежест между страните чрез конкретното посочване какви обстоятелства ищецът трябва да докаже, вкл. дали управителя на ответника е разпоредил спиране подаването на вода животните на ищеца. По първия въпрос не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не излага аргументи с оглед на очертаните в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС критерии, отделно от това има съдебна практика по приложението на чл. 145 и чл.146 ГПК.
Съгласно чл.266 , ал.3 ГПК във въззивното производство могат да се събират доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Въпросът по т.2 на изложението не е обуславящ изхода на спора, тъй като поисканите пред окръжния съд експертизи – СТЕ и ССЕ за определяне на вида и стойността на направените разходи за реконструкцията на обекта нямат отношение за поставения от ищеца за разрешаване спор по това дело, а именно за загубите които е претърпял от неизпълнение на договорно задължение на наемодателя като осигуряване на “несмущаващо право на ползване на наетия имот” и като следствие неправомерното спиране на водоподаването от страна на наемодателя. С оглед на конкретната преценка на съда по същество дали фактите, които ще се установяват с експертизите са относими за правния спор, не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решение № 1739 по гр.дело № 1043/99 г. на ВС е постановено по реда на отм. ГПК и няма отношение към въведените с действащия ГПК нови правила на въззивното производство по събиране на доказателствата. Уредбата на въззивното производство по ГПК от 1952 г. не съдържа ограничения за страните да сочат нови доказателства пред въззивната инстанция. При действието на ограничения въззив, въведен с ГПК в сила от 1.03.2008г., страните могат да сочат доказателства за нововъзникнали факти по чл.266, ал.1 ГПК. В обжалваното решение не е разгледан процесуален въпрос по приложението на чл.266, ал.3 ГПК в противоречие с решение № 284 по гр.дело №378/2009г. на ВКС, ГК, в което съдът е приел, че в нарушение на чл.266 ГПК въззивният съд е приел доказателство, възможността за представянето на което е била преклудирана в първоинстанционното производство, тъй като се е намирало в държане на ищеца. В решение №243 по гр.дело № 976/2010г. на ВКС, ГК , постановено по реда на чл.290 ГПК, е разгледан правен въпрос / различен от този по конкретното дело/ – дали завещанието, на което освен подпис има и пръстов отпечатък и дали въззивният съд може да откаже нова, допълнителна експертиза, с която делото ще се изясни от фактическа страна, при оспорване от страната на първата експертиза.
Отговорът на третия въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.266, ал.1 и ал.3 ГПК. В случая въззивният съд е отказал да приеме като доказателство писмо с дата 8.02.2007г., адресирано до ищеца – касатор ответното дружество, с оглед на възможността да се представи пред първата инстанция, т.е. съдът е приложил установената с чл.266, ал.1 ГПК преклузия за събиране на доказателства пред въззивната инстанция. Не е допуснато противоречие с решение № 113 по гр.дело № 1062/2010г. на ВКС, ГК, доколкото конкретното дело въззивникът не е обосновал предпоставката на чл.266, ал.2, т.1 ГПК – да се представят пред въззивния съд нови доказателства, само ако страната не е могла да ги узнае, посочи до подаване на жалбата, респ. с отговора по нея. С решение № 48 по т.дело № 822/2010г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК съставът на ВКС се е произнесъл по правен въпрос, обективно различен от поставените от касатора правни въпроси и по който се произнесъл въззивният съд, а именно следва ли извършената работата по договор за изработка и по конкретно на извършените СМР да бъде изрично приета за да се дължи възнаграждение и за това приемане важат ли правилата на чл. 170 от ЗУТ, поради което не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Четвъртият от поставените въпроси е довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение и в този смисъл е относимо към касационното основание за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3 пр. второ ГПК, различни от тези по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
В заключение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1452 от 5.08.2011г., постановено по в.гр.дело №385/2010г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ