О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
[населено място], 22.05.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1607/2013 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е определение № 254 от 1.02.2013г., постановено по ч.гр.дело №372/2013г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. А. Ч., Г. Х. М., Ю. С. П., Д. М. Б. и Б. М. Б. срещу разпореждането от 5.11.2012г. по гр.дело №2040/2012г. на СГС, ТО, с което е определена ДТ , която ищците трябва да внесат по обективно съединени искове. Жалбоподателите А. А. Ч., Г. Х. М., Ю. С. П., Д. М. Б. и Б. М. Б. искат отмяна на определението като неправилно, като се позовават на съдебна практика за инстанционното обжалване на определенията, с които се отказва на ищците да бъдат освободени от ДТ.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Неправилно е разбирането на САС, че разпореждането на СГС от 5.11.2012г. е само такова за определяне на размера на ДТ и не съдържа произнасяне по искането на ищците за освобождаване от ДТ по претенциите им за лихви, неустойки и пропуснати ползи. С молба вх. №91831 от 13.09.2012г. жалбоподателите – ищци са направили искане за освобождаване от ДТ на основание чл. 5, б”е” ЗДТ. В чл. 5, ал. 1, б. „е“ от ЗДТ е записано, че се освобождават от заплащане на държавни такси ищците – по искове за възнаграждения, произтичащи от права на изобретения. С разпореждането от 5.11.2012г. върху молбата, СГС е приел за основателно искането за освобождаване от заплащане на ДТ върху размера на претендираното възнаграждение, но не и за претенциите за забава, пропуснати ползи и неустойки. На практика с това разпореждане съдът е отказал освобождаването на ищците от заплащане на ДТ.
Определението, с което се отказва на ищеца да бъде освободен от заплащане на ДТ по своя характер е прекратително определение и подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК. В този смисъл е т.5 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило действие.
Обжалваното определение като неправилно ще следва да бъде отменено и върнато делото на САС за произнасяне по съществото на частната жалба, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №254 ОТ 1.02.2013г., постановено по ч.гр.дело №372 /2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение и връща делото на същия съд за произнасяне по съществото на частната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: