О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
София, 13.11. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 594 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. /АСлПК/ чрез юрисконсулт М. Г. срещу решение № 257/05.03.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 2648/2008 г. в частта му, отменяща уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ и постановяваща отхвърляне на иск на касатора по чл.92 ЗЗД за разликата от 50000 лв. до 500000 лв. и иск по чл.86 ЗЗД за разликата от 2894.90 лв. до 10747.48 лв. със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – противоречие с практика на отделни състави на ВКС.
Ответникът по жалбата – “С” АД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с иск по чл.92 ЗЗД за сумата 1216000000 лв. – неустойка за неизпълнение задължения по т.9.4 от приватизационен договор за продажба и по чл.86 ЗЗД – лихва за забава в размер на 20080.55 лв. СГС е уважил иска за главницата за 500000 лв. и иска за лихвата в размер на 10747.48 лв., като ги е отхвърлил за разликата до пълните предявени размери. САС е изменил първоинстанционното решение като е отменил същото в уважителната му част за разликата от 50000 лв. до 500000 лв. за главницата и от 2894.90 лв. до 10747.48 лв. за лихвата и е отхвърлил исковете за отменените размери. САС е приел, че приватизационната продажба не е търговска сделка и по отношение на нея не намира приложение забраната на чл.309 ТЗ, поради което е приел, че уговорената неустойка е прекомерно завишена и следва да бъде намалена.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. В настоящият случай касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК формулира следния въпрос: Може ли да бъде намалявана, поради прекомерност по реда на чл.92 ал.2 ТЗ неустойка, предвидена за неизпълнение на задължение в договор за приватизационна продажба, като в тази връзка е от значение приетия характер на приватизационния договор – на търговска сделка или не. Касаторът се позовава на две решения на ВКС и едно на САС, в които е прието, че приватизацинният договор има характер на търговска сделка и неустойката по него не може да бъде намалявана, поради прекомерност – решение № 289/2007 г. на ВКС и решение от 30.11.2007 г. на САС, както и друго решение на ВКС – № 109/2008 г., в което е прието, че приватизационният договор е нетърговска сделка, поради което не се подчинява на въведения в ТЗ режим.
Вярно е, че въпросът за характерът на приватизационния договор – търговска сделка или нетърговска сделка, при която намира или не намира приложение чл.309 ТЗ, е от значение за спора. Вярно е също така, че имаше противоречия в съдебната практика, относно характера на договора за приватизационна продажба и свързаното с него приложение или неприложение на чл.309 ТЗ, както се поддъра от касаторът. Но тези противоречия не съществуват към настоящия момент, доколкото с постановено решение по ГПК/ДВ бр.59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ е прието, че приватизационните договори нямат правна характеристика на търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ и приватизационната продажба не следва да бъде приравнявана към търговска продажба по чл.318 ал.1 ТЗ – решение № 60/01.07.2009 г. на ВКС, ТК, І-во ТО по т.д. № 564/2008 г., което обуславя неприложимост на чл.309 ТЗ по отношение на приватизационните договори и приложимост на правилото на чл.92 ал.2 ЗЗД /в какъвто смисъл е и обжалваното решение на САС/. Щом това е така, няма основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, тъй като не са представени доказателства за направени разноски от “С” АД в настоящото производство.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 257/ 05.03.2009 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 2648/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.