О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№518
София, 29.09. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 473 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” А. чрез адвокат С срещу решение № 1648/12.11.2008 г. на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 2564/2008 г., с което е отменено уважително решение на К. районен съд /КРС/ и е постановено друго, отхвърлящо иска на настоящия касатор срещу О. К. с правно основание чл.120а ал.1 предл.2-ро ЗОП за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6900 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречиво разрешаване на спора от първата и втората инстанция по въпроса за наличието или липса на непреодолима сила в конкретния случай, сочи се и наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – О. К. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
КРС е сезиран с иск по чл.120а ал.1 ЗОП от “Б” А. срещу О. К.. Ищецът поддържа, че е претърпял имуществени вреди в следствие допуснати нарушения от общината по провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет “Събиране и постоянно съхраняване на негодни за употреба пестициди в контейнер “Б”. Соченото нарушение е провеждане на процедура на договаряне с покани по чл.53 ал.1 т.4 от НВМОП, без да са налице законовите изисквания за тази процедура и липса на покана до ответника за участие в конкурса, независимо от наличието на изключителна лицензия от ответника да ползва търговската марка “ Б-Б куб”.
Първоинстанционият съд е уважил иска, а въззивният съд е отменил решението му и е отхвърлил иска.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Настоящият касатор твърди, че е налице противоречие между приетото от първоинстанционния и второинстанционния съд, досежно наличието или липса на непреодолима сила респ. условие за обявяване но обществена поръчка чрез договаряне с покани. Но различията между инстанционните решения по едно и също дело не са основание за приложение на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК, поради което доводите на касатора в тази насока не са основание за допускане на касационно обжалване.
В касационната си жалба, касаторът навежда доводи и за наличие на хипотезата и на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която свързва с възможността по ЗОП и НВМОП да бъдат избегнати срокове и ограничени определени процедури – чл.35 и чл.53 ал.1 т.4 НВМОП, а на практика тази възможност да се използва да се заобиколи закона, което би могло да бъде изпитание за точното прилагане на закона. Тези общи доводи за възможно тълкуване на закона, позволяващо заобикаляне му, не са основание за приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото не се излагат никакви конкретни съображения във връзка с приетото в решението на ПОС по конкретния спор и приложимата към него нормативна уредба.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв.- адвокатски хонорар
М. от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1648/12.11.2008 г. на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д. № 2564/2008 г.
ОСЪЖДА “Б” А. , гр. С., бул. “. № 118 да заплати на О. К. гр. К., ул. “. № 1 направените разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.