О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 20.11.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 653 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “И” чрез а. Б срещу решение № 111/ 16.03.2009 г. на Варненски окръжен съд /ВОС/ по в.гр.д. № 87/2009 г. в частта, с която е отменено решение на Варненски районен съд /ВРС/ в частта му, уважаваща насрещен иск на настоящия касатор срещу М. на о. /МО/ за сумата 1902.51 лв., равняваща се на 1548.44 лв. обезщетение за неточно изпълнение на договор за наем и 354.07 лв. мораторна лихва, както и законна лихва и разноски и е постановено друго решение, отхвърлящо насрещния иск с. законните последици.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – наличие на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – МО оспорва касационната жалба по отношение на нейното допускане и по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
ВРС е сезиран с обективно съединени искове по чл.236 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от МО срещу Е. “И”, които са уважени частично и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила. Пред ВРС ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца за обезщетение за неточно изпълнение на договора за наем с лихва за забава. ВРС е уважил насрещния иск, а ВОС е отменил решението му в тази част и е отхвърлил насрещния иск, като е приел, че същият е погасен по давност.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В случая касаторът не формулира конкретен материалоправен или социалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произвесъл в противоречие с практиката на ВКС, или който е от значение за развитие на правото. Излага най-общи доводи за неправилни изводи на ВОС и възможни въпроси за изискуемост на вземане в различните хипотези на задължение по договор за периодично изпълнение, по договори с насрещно задължение и др. При неконкретизиран въпрос, от значение за изхода на спора по насрещния иск, не би могло да се проверява наличие на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на която се позовава касаторът. Друг е въпросът, че самият касатор в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допуска, че цитираните от него решения на ВС и ВКС разглеждат различни хипотези от тази по настоящото дело. Това е така, поради което няма основание за приложение на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото изложените съображения на касатора са свързани само с липсата, според него, на практика на ВС по някои въпроси, свързани с неизпълнение на договори, които касаторът не конкретизира. Последващите доводи и съображения на кастора са свързани с въпроси и разсъждения без конкретизация и относими евентуално към правилност на определени доводи в обжалваното решение по смисъла на чл.281 ал.1 т.3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВОС, поради което и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111/ 16.03.2009 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 87/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.