О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 21.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 445 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. В. чрез а. В срещу решение № 639/23.04.2008 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по гр.д. № 272/2008 г., с което е оставено в сила решение № 181/24.10.2007 г. на Пловдивски районен съд /ПРС/ по гр.д. № 1472/2007 г. в частта му, отхвърляща иска на касатора срещу В. к. “Н” за сумата 3000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и присъждащо разноски.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, а не се е произнесъл по предявения такъв, при което е налице и отказ от правосъдие, а като основание за допускане на касационното обжалване сочи произнасяне от съда в противоречие с практика на ВКС, изразена в тълкувателни решения и решения на ВС и ВКС, което е и от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона.
Ответната страна: В. к. “Н” не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на Г. П. В. срещу решението на ПОС, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Касаторът в настоящото производство в допълнителната си молба към касационната си жалба обуславя допустимостта на същата с неправилност и недопустимост на обжалваното решение, отхвърлило иска му по чл.60 ЗК, при което било налице отказ от правосъдие. Съвсем бланкетно препраща към разпоредбата на чл.280 ГПК за противоречиво разрешаване на съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона, без да излага конкретни доводи и съображения. Цитира практика на ВС и ВКС по чл.45 и 49 ЗЗД, но без да формулира конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил произнасянето на ПОС.
В случая производството е образувано по предявени искове на касатора срещу В. к. “Н” за отмяна решение на ОС от 02.04.2007 г. по чл.58 ЗК и за присъждане на сумата от 3000 лв. неимуществени вреди по чл.60 ЗК. Първият иск е уважен, а вторият е отхвърплен от първоинстанционният съд, чието решение в отхвърлителната част е оставено в сила от ПОС по съображения за неоснователност на иска по чл.60 ЗК. Щом това е така, не може да се приеме, че има отказ от произнасяне по предявения иск по чл.60 ЗК, както поддържа касаторът и то в противоречие с цитирана задължителна и константна практика на ВС и ВКС по чл.45 и 49 ЗЗД /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, нито че този отказ обуславя допустимост на касационната жалба по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съдът се е произнесъл по предявеният иск и е изложил съображения за неоснователност на същия. Преценката за правилността на доводите на съда относно неоснователността на иска е преценка по същество на спора и обуславя основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, не и за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Колкото до присъдените разноски на касатора – друг довод на касатора, същите са съобразени с изхода на спора и несъгласието на касатора с присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС, поради което и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 639/23.04.2008 г. но Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 272/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.