О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 29.01.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 819 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Л” АД ч. юрисконсулт Б. В. срещу решение № 95/12.06.2009 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.гр.д. № 112/2009 г., с което е оставено в сила решение на С. окръжен съд /СтОС/, уважаващо обратен иск срещу настоящия касатор за сумата 25000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и 1635.92 лв. обезщетение за имуществени вреди с лихви и разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата – А. Т. М. оспорва допустимостта на касационната жалба, както и оплакванията в нея по същество по съображения в писмен отговор.
Ответникът по жалбата – “К” ООД не взима становище.
Ответникът по жалбата – Д. Д. М. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СтОС е сезиран с обективно съединени искове по чл.45 ал.1, чл.49 вр. чл.52 и чл.86 ал.1 ЗЗД от Д. Д. М. срещу А. Т. М. и “К” ООД при условия на солидарност за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ПТП, причинено от товарен автомобил – бензиновоз, управляван от ответника А, чийто работодател е вторият ответник – “К” ООД.
Ответникът А. Т. М. е предявил обратен иск за претенциите, предмет на първоначалния иск срещу “Л” АД като негов застраховател по риска “гражданска отговорност” като водач на МПС.
Първоинстанционният съд е уважил първоначалните искове и обратния иск, а въззивният съд е оставил в сила решението му. Въззивният съд е приел, че обратният иск е основателен с оглед виновно и противоправно причинени вреди от М. при наличие на застрахователен договор по риска “гражданска отговорност” на МПС между А ответника – застраховател. Тези правни изводи са направени след подробно обсъждане на представените по делото доказателства и приетата въз основа на тях фактическа обстановка и конкретно настъпилото ПТП, причината за същото, вината на А. Т. М. и наличието на застрахователен договор по риска “гражданска отговорност”.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът сочи като материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който ПАС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, въпросът за кръга на лицата, чиято отговорност за причинени на трети лица вреди е предмет на договора за задължителна застраховка “гражданска отговорност” на автомобилите. Касаторът счита, че по този въпрос, приетото от ПАС е в противоречие с приетото в П. № 7/1977 г. на пленума на ВС, конкретно за наличието на интерес от сключване на застрахователния договор, както и кръгът на лицата, имащи качество на застрахован водач по смисъла на чл.77 ЗЗ. При конкретизацията на въпросите в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава по същество на приетото от фактическа страна от въззивния съд, а не на правни доводи на същия съд. Доколкото правните, а не фактическите изводи на въззивния съд обуславят наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, така формулираните от касатора въпроси не сочат наличие на тези предпоставки. Касаторът не възприема фактическите изводи на въззивния съд, въз основа на които е направена и преценката за основателността на обратния иск, но това не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Доводите на касатора, включително в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаят неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да бъдат обсъждани на настоящия етап.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95/12.06.2009 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. № 112/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.