О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 10.02.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 824 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Я. Г. и Г. Я. Г. ч. адвокат К срещу решение от 12.01.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІІ Г състав по гр.д. № 971/2004 г., с което е отменено отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по гр.д. № 8777/1999 г. по иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ на “С” А. срещу М. Х. М. за установяване правото на собственост върху кафе-сладкарница “П” в гр. С., ул. “. № 145 и вместо него е постановено друго решение, признаващо за установено спрямо М. Х. , че “Д” ЕООД на основание договор за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие от 07.03.2007 г. е собственик на кафе-сладкарница “П” по иска, предявен от “С” АД.
Касаторите поддържат оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационното обжалване визират хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата – “С” А. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни – участници в процеса пред въззивния съд, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба срещу решението на СГС, поради следните съображения:
СРС е сезиран с установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ от “С” А. срещу М. Х. М. за признаване правото на собственост на “С” А. върху кафе-сладкарница “П” в гр. С., ул. “. № 145.
С решение от 26.07.2001 г. СРС е отхвърлил иска.
С решение от 23.07.2002 г. СГС е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение.
С решение № 1790/10.03.2004 г. ВКС е отменил решението на СГС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.
С решение от 12.01.2009 г. на СГС, предмет на настоящата касационна жалба, е отменено отхвърлителното решение на СРС и е постановено друго решение, уважаващо иска спрямо М. М. и “Д” ЕООД. Първоначалният ответник – М. М. е починала в хода на процеса – на 07.07.2006 г., като пред СГС с определение от 10.11.2006 г. са конституирани наследниците й – нейните синове Н. и Г. Г. , настоящи касатори. Процесният имот е продаден все в хода на процеса от ищеца на “Д” ЕООД, което обстоятелство е взето предвид от СГС като нововъзникнал факт на основание чл.188 ал.3 ГПК /отм./. след отказано искане на “С” А. за изменение на иска и привличане на купувача като трето лице помагач – определение от 10.12.2007 г. на СГС.
Касаторите формулират четири въпроса по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, решаващи за изхода на спора както следва:
1. Кои са страните, спрямо които се дължи произнасяне по предявения иск, доколкото съдът го е уважил в диспозитива по отношение на неучастваща в делото страна – “Д” ЕООД и спрямо починало в хода на процеса лице – М. М. Т. въпрос според касаторите е разрешен в противоречие с ТР № 1/2001 г. на ВКС, ТР № 79/30.12.1977 г. на ВС, решение № 1442/1996 г. на ВС, решение № 908/25.09.2007 г. на ВКС и решение № 1646/30.11.1999 г. на ВС.
2. Определяне предмета на спора.
3. Спорният имот представлява ли част от капитала на ищеца и въз основа на какви доказателства се установява това?
4. И. ли обратно действие § 6 от ПЗР ЗППДОП както е приел СГС?
Н. състав на ВКС счита, че са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по формулираният първи въпрос в изложението на касаторите, а именно кои са страните, спрямо които се дължи произнасяне по предявен иск. Този въпрос е разрешен в противоречие с цитираната от касаторите практика на ВС и ВКС – задължителна и на 3-членни състави. Останалите три въпроса не са основание за допускане на касационно обжалване, доколкото по тях касаторите излагат доводи, относими към неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК и които не могат да бъдат обсъждани на настоящия етап.
С оглед на изложеното, касационното обжалване по касационната жалба на Н. Я. Г. и Г. Я. Г. ч. адвокат К срещу решението на СГС следва да бъде допуснато.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК, касаторите следва да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер на 856.63 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.01.2009 г. на Софийски градски съд, ІІ Г състав по гр.д. № 971/2004 г.
УКАЗВА на касаторите – Н. Я. Г. и Г. Я. Г. да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 856.63 лв. /осемстотин петдесет и шест лева и 63 ст./ в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.