О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
София, 27.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 20.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 246/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, “Т” А. гр. Б., ул. “. № 8, е подал касационна жалба против решение № 107/13.10.2008 год., постановено по т. дело № 163/2008 год. на Бургаския апелативен съд, в частта с която се осъжда да заплати на “
Касаторът излага съображения, че въззивният съд неправилно е приел в обжалвания акт, че волята на страните материализирана в чл. 3 на протокола от 08.07.2002 год. била, че отговорността за бъдещи недостатъци няма да се реализира като гаранционна по смисъла на ЗУТ, а ще е обща отговорност по реда на чл. 265 ал. ІІІ ЗЗД. Касаторът поддържа, че волята на страните за гаранционна отговорност, така както е залегнала в договорната клауза на чл. 14, е останала непроменена с подписаното от тях споразумение. Гаранционната отговорност съгласно Наредба № 6 – отменена с Наредба № 2* бр. 72/2003 год., но в сила към деня на сключване на договора за СМР, и съгласно чл. 173 ал. ІV т. 1 ЗУТ в редакцията му към същия този момент, е 10 години. Предвид на това, че е съставен акт обр. 15 на 20.08.2001 год. гаранцията изтича на 20.08.2011 год. и затова към момента не се дължало връщане на сумата от 44 000,00 лв. Приетото в обратен смисъл от Бургаския апелативен съд било неправилно, поради което се моли за отменяване на въззивното решение в обжалваната му част, и вместо него да се постанови друго с което искът се отхвърли.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК. В този смисъл се посочени решение № 538/23.05.2006 год. по т. д. № 23/2006 год. на ВКС ІІ т. о., решение от 15.12.2005 год. по ВА. № 88/2005 год., и обжалваното решение № 107/13.10.2008 год. по т. дело № 163/2008 год. на Бургаския апелативен съд.
Ответникът по касация – “К” Е. гр. П., ул. “. № 1Б, е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК. Заявява, че изложението към жалбата не отговаря на изискванията на закона и моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение, а по същество ответникът счита, че въззивното решение е правилно.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че във връзка с изпълнение на договор за СМР от 07.11.2000 год. страните са водили гр. д. № 80/2002 год. по описа на Бургаския окръжен съд, което е било прекратено поради оттегляне на иска във връзка с постигнатото между страните извънсъдебно споразумение на 08.07.2002 год.
Въззивният съд е приел, че в чл. 14 на договора страните изрично са уговорили гаранционната отговорност на изпълнителя /ищеца/ съгласно Наредба № 6, както и началния момент от който тя тече – от подписването на акт обр. 15, но след подписване на споразумението страните са предоговорили отношенията си на база взаимни отстъпки. Независимо, че в чл. 3 страните са приели част от дължимото възнаграждение да се задържи при възложителя /ответника/, с оглед възникване и съответно отстраняване на появили се бъдещи недостатъци, не било уговорено че отговорността ще се реализира като гаранционна такава. Липсата на договаряне, че гаранционна отговорност ще е такава по смисъла на ЗУТ, означавало според приетото от въззивния съд, че тя ще е обща отговорност и ще се търси по реда на чл. 265 ал. ІІІ ЗЗД, а тъй като срокът за тази отговорност е пет години и те са изтекли, ответникът дължи връщане на сумата. Съдът е приел, че не е необходимо да се съставя констативен протокол за некачествени работи, съгласно чл. 5 от споразумението, поради това че такива няма.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос касаещ гаранционната отговорност, във връзка с претенциите за заплащане на суми по изпълнение на договорени СМР.
Независимо от горното въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като то не е постановено в противоречие с представените решения.
С решение № 538/23.05.2006 год. по т. д. № 23/2006 год. на ВКС ІІ т. о., се прави разграничение между гаранционна отговорност по Наредба № 2/31.07.2007 год. на МРРБ и тази по чл. 265 ал. ІІІ от ЗЗД – относно паралелното им действие, сроковете, за възможността на поръчващият за избира удовлетворяване на правата си по единия или другия режим, за невъзможността да се търси едновременно удовлетворяване на правата въз основа и на двата вида отговорности и т. н. Настоящото въззивно решение на противоречи на горното решение, защото въззивният съд не смесва двата вида отговорности и не приема различно и в противоречие с решението на ВКС, а приетото от АС гр. Б., че отговорността следва да бъде по чл. 265 ЗЗД е по причина на тълкуване на волята на страните подписали споразумението от 08.07.2002 год., според което страните били предоговорили отношенията си.
Решението от 15.12.2005 год. по ВА. № 88/2005 год. и обжалваното решение № 107/13.10.2008 год. постановено по т. дело № 163/2008 год. на Бургаския апелативен съд не се обсъждат от настоящия състав – първото не е постановено по гражданско дело, а второто е предмет на настоящата касационна жалба и не е влязло в сила.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 107/13.10.2008 год. по т. дело № 163/2008 год. на Бургаския апелативен съд, поправено по реда на чл. 192 ал. ІІ ГПК /отм./ с решение № 152/15.12.2008 год. постановено по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :