О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
София, 31.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 27.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 340/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 349/15.01.2009 год. по т. д. № 509/2008 год. Великотърновският апелативен съд е обявил неплатежоспособността и свръхзадължеността на “Б” А. гр. Ч. бряг, определил е 16.09.2000 год. за начална дата на неплатежоспособността, открил е производството по несъстоятелност, назначил е временен синдик, определил е датата на първото събрание на кредиторите на 12.02.2009 год. и е постановил прекратяване дейността на предприятието, обявил е “Б” А. гр. Ч. бряг в несъстоятелност, постановил е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратил е правомощията на органите на управление, и е постановил да се започне осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник.
С оплаквания за недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, решението на въззивния съд се обжалва от “Б” А. гр. Ч. бряг.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 от ГПК се прилагат копия от решение № 735/23.11.2006 год. по т. дело № 446/2006 год. на ВКС І т. о., решение № 2199/2002 год. на ВКС V гр. о., определение № 151/03.07.2006 год. по т. д. № 144/2006 год. на ВКС –ТК, петчленен състав, определение № 48/20.04.2006 год. по т. д. № 888/2002 год. на ВКС –ТК, І т. о., и определение от 20.09.2005 год. по т. д. № 32/2002 год. на Плевенския окръжен съд.
Ответникът А. за д. в. гр. С., е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който се заявява становище да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а в случай че се допусне, счита, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че ответното дружество е задължено към държавата по частно държавно вземане произтичащо от два договора – договор от месец септември 1995 год., сключен с Държавния фонд за реконструкция и развитие /ДФРР/ за предостававяне на валутен заем в размер на 7 000 000,00 долара, и от 17.06.1999 год., сключен с Министерството на финансите и Министерството на промишлеността, с който се преуредени задълженията на “Б” А. към държавата, преоформени по ЗУНК, в размер на 2 283 863,00 долара и 64 477 292,00 неденоминирани лева. От доказателства по делото, включително и от назначените единична и две тройни ССЕ, въззивният съд е приел че са налице всички предпоставки визирани в чл. 608 ТЗ даващи основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника.становено е от единичната ССЕ, че към 15.03.2008 год. “Б” А. – Червен бряг дължи само на държавата по двата договора сумата 11 297 917,42 лева, от които главница 4 300 906,63 лв. и 6 997 010,79 лв. лихви, а към всички свои кредитори общо 29 221 821,73 лв. от които 15 708 608,46 лв. главница и 13 513 213,27 лв. лихви.становено е, че всички коефициенти на ликвидност – обща бърза, незабавна и абсолютна са под единица, а тройната ССЕ дава заключение в смисъл, че дори ответникът да продаде дълготрайните си материални активи /сгради и земя/, без да наруши производствената си дейност, и то по пазарни цени, с получените средства би погасил само 44% от задълженията си.
Горните факти са мотивирали въззивния съд да постанови обжалваното решение.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за наличието на предпоставките по чл. 608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, но само това не е достатъчно за да се приеме, че са налице основанията по чл. 280 ал. І ГПК.
Не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК
С решение № 735/23.11.2006 год. по т. дело № 446/2006 год. на ВКС І т. о. се разглежда въпрос свързан с материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжник изпаднал в състояние на неплатежоспособност, като се приема, че само неплатежоспособността не е достатъчно условие за откриване на производство по несъстоятелност, а е необходимо да се установи, че затрудненията на длъжника не са временни и, че той не разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, докато в решение № 2199/2002 год. състав на ВКС V гр. о. приема, че презумпцията на чл. 608 ал. ІІ ТЗ не изключва възможността за обсъждане и прилагане на чл. 631 ТЗ.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на горепосочените решения на ВКС, а и касаторът не посочва в какво се състои това противоречие.
Въззивното решение не противоречи и на определение № 151/03.07.2006 год. по т. д. № 144/2006 год. на ВКС –ТК, петчленен състав, както и на определение № 48/20.04.2006 год. по т. д. № 888/2002 год. на ВКС –ТК, І т. о., с които се приема, че при наличието на одобрени от съда приети от синдика в. , спряното касационно производство следва да се прекрати. Въззивният съд не се е произнасял по този въпрос, тъй като той не е стоял за решаване и не е бил повдиган от касатора пред ВТАС като довод за недопустимост на производството, а оплакване за недопустимост се прави в касационната жалба.
Без да навлиза по същество, ВКС ІІ т. о. счита, че въпросът за неприлагането на чл. 637 ал. ІІ ТЗ е решен, тъй като гр. д. № 41/2006 год. на Плевенския окръжен съд, по което е имало прието вземане на АДВ от назначения по делото синдик, е отменено с решение № 1041/09.01.2008 год. по т. д. № 894/2007 год. на ВКС ІІ т. о., което означава, че към момента на постановяване на въззивното решение е имало само едно производство по чл. 625 ТЗ, и това производство е било по настоящото дело.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 2 ГПК.
Казаното по-горе за чл. 637 ал. ІІ ТЗ, важи и за определението от 20.09.2005 год. по т. д. № 32/2002 год. на Плевенския окръжен съд.
Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по реда на чл. 280 ал. І т. 3 от ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът не излага никакви съображения с какво допускането на касационното обжалване ще е от значение за развитие на правото. В случая въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, но той не е свързан с тълкуване на закона, а и по него има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 349/15.01.2009 год. по т. д. № 509/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :