О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София.17.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 15.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 299/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания недопустимост, респ. неправилност поради процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост, Н. С. Н. от гр. С., ул. “. № 2, вх. “Г”, ет. 10, ап. № 32, е подал касационна жалба против решение № 104/17.12.2008 год. по гр. д. № 206/2008 год. на Бургаския апелативен съд.
Касаторът излага съображения, че съдът недопустимо се е произнесъл по въпрос, който е извън рамките на предявения за разглеждане спор – ищецът е искал признаване на недействителност на записа на заповед по който дължи 20000,00 евро, а съдът е приел, че ищецът не дължи сумата на ответника. Касаторът моли за обезсилване, или отменяване на въззивното решение, и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли иска.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК, а в подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК се прилагат копия от Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 год. по т. д. № 1/2004 год. на ОСТК на ВКС, решение № 1119/05.03.2007 год. по т. д. № 701/2006 год. на ВКС ІІ т. о., и решение № 666/06.12.2007 год. по т. д. № 387/2007 год. на ВКС І т. о.
Ответникът по касация – С. И. М. от село Г., Община С., е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І от ГПК, с който заявява становище, че въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
ВКС ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С въззивното решение се отменява решение № 76/25.07.2008 год. по гр. д. № 90/2008 год. на Сливенския окръжен съд, и вместо него се постановява друго, с което се приема за установено на основание чл. 254 ГПК /отм./, по иска на С. И. М. срещу Н. С. Н., че присъдената сума с решение по гр. д. № 4432/07 год. на Сливенския районен съд в размер на 39 116,60 лв., представляваща левовата равностойност на 20 000,00 евро, основаваща се на издаден на 04.05.2007 год. запис на заповед за сумата от 20 000,00 евро с издател С. И. М. и получател Н. С. Н., не се дължи.
За да обоснове извода си за недължимост на сумата, въззивният съд приема, че не е налице едно от задължителните условия визирани в чл. 535 т. 2 ТЗ. Съгласно тази разпоредба записът на заповед трябвало да съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари, и не бъде ли означена в записа на заповед сумата която трябва да се плати – ясно и определено, записът на заповед не може да има действие на менителничния ефект. Това означавало, че трябва да е посочена паричната сума – колко и какви пари се дължат, в който смисъл било и ТР № 1/28.12.2005 год. по т. д. № 1/2004 год. на ОСТК на ВКС, а така както било отразено в процесния документ на сумата в евро, но без да е посочено че тя представлява левовата равностойност на дадената в заем сума, както и при липса на такава уговорка между страните, записът на заповед не отразявал волята на страните. Бургаският апелативен съд приема, че липсата на задължителен реквизит на записа на заповед налагал извод за липса на валидно менителнично правоотношение, което пък води до недействителност на записа на заповед.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е този за задължителните реквизити на записа на заповед като условие за неговата действителност, като ВКС ІІ т. о. счита, че в процесния случай въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 1/28.12.2005 год. по т. д. № 1/2004 год. на ОСТК на ВКС. С ТР не се приема, че сумата в съответната валута по каузалното правоотношение между страните следва да отговаря и на сумата посочена в абстрактната сделка /както по размер, така и по отношение на валутата/, и затова настоящият състав счита, че приетото в обратен смисъл от въззивния съд е постановено в противоречие с цитиранато ТР и е налице предпоставката на чл. 280 ал. І т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 104/17.12.2008 год. по гр. д. № 206/2008 год. на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 782,33 лв. /седемстотин осемдесет и два лева и 33 стотинки/.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :