О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
София.22.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 20.07.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 437/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 345/20.12.2008 год. по гр. д. № 443/2008 год. Великотърновският апелативен съд е отменил решение № 111/03.04.2008 год. по т. д. № 67/2007 год. на Русенския окръжен съд, в частта с която “И” ЕО. гр. С. е осъдено да заплати на “Ю” О. гр. В. сумата 9 312,00 лв., представляваща обезщетение за вреди в резултат на липса при превоз на 31040 кг. чугун, и 447,40 лв. мораторна лихва, както и 906,00 лв. съдебни разноски, и вместо него е постановил друго, с което отхвърля исковете. Решението на първата инстанция в останалата му част, с което се отхвърлят исковете на “Ю” О. гр. В. до пълния им предявен размер срещу “И” ЕО. гр. С. и изцяло срещу “П” ЕАД гр. Р., е оставено в сила.
С оплаквания за нарушение на материалния закон “Ю” О. гр. В. е подал касационна жалба против решението на въззивния съд.
В касационната жалба касаторът заявява становище, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал. І ГПК, като посочва две противоположни решения – решение № 111/03.04.2008 год. по т. д. № 67/2007 год. на Окръжен съд гр. Р. и решение № 345/20.12.2008 год. по гр. д. № 443/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
Жалбата е била оставена без движение от ВТАС и на касатора са дадени указания за отстраняване нередовностите по нея по чл. 284 ал. ІІ и ал. ІІІ, т. 1, 3 и 4 от ГПК.
В изложението от 13.03.2009 год. като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК отново се сочат двете напълно противоположни решения – първоинстанционното решение № 111/03.04.2008 год. по т. д. № 67/2007 год. на Русенския окръжен съд и въззивното, предмет на настоящата касационна жалба.
Ответникът “И” ЕО. гр. С. е подал отговор с който моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът “П” ЕАД гр. Р. не е взел становище по жалбата.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че отговорността на превозвача за заплащане стойността на липсващия товар във връзка с превоз на товар /чугун/ от пристанище И. , У. , до пристанище Р. по коносамент № 550822/13.01.2007 год. не следва да се ангажира по две причини – първо, защото ищецът не е доказал собственост върху товара, и второ защото страните са се договорили в превозния договор за приложение на Братиславските съглашения относно отговорността на превозвача. Съгласно чл. 7 и чл. 9 от последните, превозвачът не носи отговорност за разлика в товарите в количествено отношение, ако количеството на товара при товарене и разтоварване се определя по различен начин, а в случая нямало данни как е било определено количеството в отправното пристанище. Досежно отговорносттта на втория ответник -“П” ЕАД гр. Р., въззивният съд е приел, че той е краен получател на товара, товарът е обработен от трето лице, а “П” ЕАД е действувал добросъвество, като е отразил реалната фактическа обстановка, а именно, че доставеното количество е по-малко.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Материалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за отговорността на ответниците във връзка с липсата на част от товара при извършения превоз, но само този факт не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Твърденията на касатора, че материалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е решаван противоречиво от съдилищата, не се подкрепя от доказателства. Първоинстанционното решение № 111/03.04.2008 год. по т. д. № 67/2007 год. на Русенския окръжен съд, и въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба, не могат да служат като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като те не са влезли в сила, а за наличие на приложно поле на чл. 280 ал. І т. 2 ГПК, законодателят има предвид влезли в сила решения, тоест такива които формират СПН.
Отбелязаното в края на изложението, че “противоречивите изводи на двете инстанции покривали напълно хипотезата на чл. 281, ал. 2 и 3 ГПК” (в чл. 281 ГПК няма ал. 2 и 3, а има т. 2 и 3), означава че се навежда довод за порочност на обжалвания съдебен акт, което не е основание за допускане на касационно обжалване – основанията са посочени в чл. 280 ал. І т. 1 т. 2 и т. 3 от ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 345/20.12.2008 год. по гр. д. № 443/2008 год. на Великотърновският апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :