Изх. № 04-10-2
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: Данъчно третиране на дейността на читалищата
Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо изх.№ 94-00-90/23.01.2007г., постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 04-10-2/31.01.2007г., изразявам следното становище:
I. Данъчно третиране на дейността на народните читалища по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКТТО/ и по редя на Закона за данъка върху добавената
стойност /ЗДДС/:
1. Данъчно третиране на дейността на читалищата на народните читалища по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/
1.1. Облагане с корпоративен данък на печалбата на читалищата от сделки по чл.1 от Търговския закон /ТЗ/ и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, по реда на част втора от ЗКПО:
Учредяването, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища са уредени със Закона за народните читалища (ЗНЧ). Народните читалища са традиционни самоуправляващи Се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи (чл. 2, ал. 1 от ЗНЧ). Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНЧ читалищата са юридически лица с нестопанска цел.
Разпоредбата на чл. З, ал. 2 от ЗНЧ регламентира основните дейности, извършвани от читалищата, чрез които тези лица постигат целта, за която са създадени, посочена в ал. 1 на чл. З от този закон. Така, съгласно чл. З, ал. 2, т. 6 освен основните дейности, посочени в чл. З, ал. 2, т. 1-5, читалищата могат да извършват и допълнителни дейности, подпомагащи изпълнението на основните им функции, с изключение на използването на читалищните сгради за клубове с политически цели, за обсебването им от религиозни секти и Други дейности, противоречащи на добрите нрави, националното самосъзнание и традиции.
Източниците, от които читалищата набират своите средства, са регламентирани с чл. 21 от ЗНЧ и това са:
1.членски внос;
2.културно-просветна дейност;;
3.субсидия от държавния и общинските бюджети;
4.наеми от движимо и недвижимо имущество;
5.дарения и завещания;
6.други приходи..
Регламентирането на основните дейности, както и на основните източници на приходи със специален закон /ЗНЧ/ не означава, че за целите на данъчното облагане приходите от същите следва да се считат като приходи от нестопанска дейнЬст. Приходите от членски внос, получените субсидии от държавния и общинските бюджети, както и получените дарения и завещания не са обект на облагане по смисъла на ЗКПО.
Основен момент по отношение определянето на народните читалища като данъчно задължени лица за облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО е извършването на сделки по чл.1 от Търговския закон /ТЗ/ и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество.Ако читалищата извършват тези дейности същите са данъчно задължени лица за облагане с корпоративен данък на основание чл.2, ал.1, т.1 във връзка с чл.1, т.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в сила от 01.01.2007г.
Търговския закон не абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в ал.1 на чл.1. Изброяването на търговските сделки и дейности в чл. 1, ал.1 на ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т. 13. Законът отказва качеството на търговец единствено в строго определени случаи /чл.2 от ТЗ/ и то – по отношение на физически лица.
Макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, предметът на дейност на народните читалища, определен съгласно чл.З от ЗНЧ по начало не може да се определи като нетърговска дейност, още повече, че за постигане на основните си цели читалищата извършват редица дейности, част от които срещу заплащане, като: уреждане и поддържане на фото-, фоно-, филмо- и видеотеки; организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, както и извършване на други допълнителни дейности.
Предвид горното, за да се определи една дейност, осъществявана от читалище, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
1.дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен
доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата
фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес
на юридическото лице;
2.цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
В този смисъл резултатите от дейността на народните читалища, която отговаря на посочените критерии, както и от отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО.
Размерът на данъка е 10 на сто, съгласно чл.20 от ЗКПО.
При формиране на данъчния финансов резултат следв^ да се има пред вид разпоредбата на чл.ЗО от ЗКПО, която регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел. Терминът „Неразпределяеми разходи“ е дефиниран с § 1, т. 17 от ДР на ЗКПО.
1.2. Облагане с данък при източника на йачислени/изплатени доходи на чуждестранни лица, по реда на част трета от ЗКПО:
На основание чл. 195, ал.2 от ЗКПО, когато народните читалища начисляват на чуждестранни юридически лица доходите, посочени в чл. 12, ал.2 и ал.5 от закона, същите следва
да удържат данък при източника в размер на 10 на сто върху брутния размер на тези доходи. За доходите по чл.12, ал.З и ал.8, данъкът се удържа и внася от получателя на дохода .а основание чл.195, ал.З.
При наличие на Спогодба за избягване на двойното Данъчно облагане между Република България и държавата, на която е местно съответното чуждестранно лице – получател на дохода, се прилага данъчната ставка, предвидена в съответната спогодба.
Лицата, начислили дохода, и удържали и внесли данъка при източника декларират това обстоятелство с декларация по образец, съгласно чл.201 от ЗКПО. Данъкът се внася в бюджета в определените в чл.202 от закона срокове.
1.3. Облагане с данък на определени разходи по реда на част четвърта от ЗКПО:
Народните читалища са данъчно задължени лица за данъка върху разходите по реда на част четвърта от ЗКПО на основание чл.207, ал.1 и ал.2 във;връзка с чл.2, ал.1, т.1 и т.5 и от закона. Съгласно чл. 204 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:
1.представителните разходи, свързани с дейността;
2.социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по
договор за управление и контрол;
3.разходите, свързани с експлоатация на превозни сре,|цства, когато с тях се осъществява
управленска дейност.
Данък върху представителните разходи и данък върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност /т. 1 и т.З по-горе/ дължат лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък. Тъй. когато читалищата извършват стопанска/търговска дейност, същите са данъчно задължени лица за данъка по чл.204, т.1 и т.З от ЗКПО за частта от разходите относима към стопанската/търговската им дейност.
Облагането на социалните разходи с данък, е обвързано с качеството на читалището като работодател или възложител по договори за управление и контрол. В тази връзка читалищата са данъчно задължени лица по реда на чл.204, т.2 от ЗКПО за облагане с данък на социалните разходи, предоставени в натура. Социалните разходи, които не са предоставени в натура, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Данъчната ставка на данъка върху разходите е 10 на сто; Данъкът се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.
2. Данъчно третиране по реда на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на дейността на читалищата
В аспекта на данъчното третиране по Закона за данъка върху добавената стойност на дейността на читалищата следва да се има предвид отмяната на параграф 6 от ПЗР на Закона за народните читалища /ЗНЧ/, която до 31.12.2006г. освобождаваше читалищата от всякакви държавни и местни данъци, такси и мита върху основните им Дейности и имуществата свързани с тях. Т.е. за извършваните от читалищата след 01.01.2007г. доставки на стоки и услуги следва да се прилагат разпоредбите на ЗДДС.
Данъчно задължено лице по този закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл.З, ал.2 от ЗДДС независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включите’