О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр.София, 17.02.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. 806№ /2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба И. Е. Б. от гр. С., чрез пълномощника си адв. З срещу решението от 16.02.2009г., постановено по гр.дело №762/2008г. на Софийски градски съд, ІVГ въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 15.11.2007г., постановено по гр.дело №1222/2007г. на СРС, ГК-54 състав, с молба да бъде отменено като неправилно поради допуснати от въззивния съд нарушения, представляващи касационни основания за отмяната му по чл.281, т.3 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи като основен за спора въпрос от кой момент започва да тече давността за вземането на Г. ф. спрямо прекия причинител на вредата, при суброгиране в правата на пострадалото лице, като счита, че това е датата на настъпване на застрахователното събитие – 19.01.2002г.
Ответникът по касация Г. ф. , гр. С. счита касационната жалба за неоснователна и прави искане да се остави в сила обжалваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение е разгледан иск по чл.91, ал.1 във връзка с чл.88, ал.1, т.1, б.в”, пр. 2 Закона за застраховането отм. предявен от Г. ф. срещу касатора Б. за причинените имуществени вреди на пострадалия от ПТП А. К. в размер на 4100 лв., по негова вина и в качеството му на неправоспособен водач. Искът е уважен в предявения размер, като единствено спорния по делото въпрос е свързан с възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Съдът е отхвърлил възражението като неоснователно, като е приел, че вземането се погасява с петгодишна давност и началният момент, от който започва да тече е плащането на вредите от Г. ф. на пострадалото лице/ чл.91 ЗЗ отм/. Прието е, че след като плащането е извършено от Г. ф. на 24.10.2002г., към датата на подаване на исковата молба – 23.01.2007г. давността не е изтекла.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното или процесуално право от значение за изхода на конкретното дело. В производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК на преценка подлежат правните изводи на въззивния съд, а не правилността на преценката на фактите и доказателствата по делото.
Формулираният материалноправен въпрос е от значение за точното решаване на делото, поради което е налице първата и основна предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е налице обаче втората допълнителна предпоставка, доколкото съществуването й е задължително за да се допусне до разглеждане по същество касационната жалба. Доколкото има задължителна за съдилищата съдебна практика по този въпрос, постановени по реда на чл.290 ГПК, каквито са решения №53 от 16.07.2009г. по т.дело №356/2008г., решение № 178 от 21.10.2009г. по т.дело № 192/2009г. на ВКС, ТК, т.14 от П. №7/1978г., то не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правото на Г. ф. / чл.91, ал.1 ЗЗ отм/ да иска от деликвента, обезщетението което е платил на увреденото лице в резултат на виновно предизвикано от него ПТП и да встъпи във всички права, които то има срещу прекия причинител на вредата, е аналогично по съдържание и правна характеристика със суброгационно право на застрахователя, изплатил обезщетение на правоимащия въз основа на съществуващата застраховка ”Гражданска отговорност”- арг. от чл.402 ТЗ/ отм./. Поради това и в случая приложение намира възприетото в трайната практика на ВКС разбиране, застъпено и в т.14 на ППВС №7/77 год., чието действие не е отменено, че щом основанието за регресните суброгационни искове, които застрахователят предявява, възниква от друг спрямо застрахователното правоотношение фактически състав, в който като елемент се включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече не само различна по продължителност, спрямо специалната застрахователна давност погасителна давност, но е различен и началният и момент, който е от изплащане на застрахователното обезщетение, в случая приравненото на него право на Г. фонд.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
В полза на ответника ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 280 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението 16.02.2009г., постановено по в.гр.дело №762/2008г. на Софийски градски съд, ІVГ въззивен състав.
ОСЪЖДА И. Е. Б. от гр. С. да заплати на Г. ф. , гр. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 280 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: