Р Е Ш Е Н И Е
№ 606
гр. София,30.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на десети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 571 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 210 от 21.11.2007 г. по гр. д. № 325/07 г. Окръжен съд гр. Р. е отменил частично решение № 158 от 03.05.2004 г. по гр. д. № 22/03 г. на Районен съд гр. Р.. П. е решение, с което е прогласил нищожността на договор за продажба на държавен недвижим имот от 17.11.1994 г. за продажба на помещение със застроена площ 11.78 кв. м., поради липса на предмет. Осъдил е Н. С. П. и И. П. С. да предадат владението на помещението и да преустановят занапред действията си в него, както и да го възстановят в състоянието от преди началото на м. 09.2002 г. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която исковете за прогласяване нищожността на индивидуални административни актове е прекратено.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Н. П. и И. С. . Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано.
О. по касация М. П. Т. и С. И. С. оспорват жалбата.
Трето лице помагач „П” Е. гр. С. поддържа касационната жалба.
Третите лица помагачи О. гр. Р. и „А” Е. гр. Р.не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани лица, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да уважи исковете въззивният съд е приел, че договорът за продажба на процесното помещение е нищожен поради липса на предмет. Продадена била обща по предназначение част която няма самостоятелно съществуване. Като етажни собственици ищците са съсобственици на общите части на блока и могат да предявят иск за защита на общата собственост. Тъй като ответниците не са придобили собствеността на помещението, следва да предадат владението му, да преустановят строителните работи в него и да възстановят имота в състоянието от преди започване на преустройството.
В касационната жалба се твърди че съдът допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като не е обсъдил всички доказателства по делото. Продажбата не била нищожна, тъй като общината била собственик имала право да продаде процесното помещение. Предмет на продажбата бил самостоятелен обект, а не обща част. Ищците, освен това, не били легитимирани да предявят исковете, тъй като нямало решение на общото събрание, което е процесуална предпоставка за защита на собствеността. Съдът не обсъдил и възражението на касаторите че са придобили имота по давност.
Видно е от данните по делото, че ищците са собственици на жилища в сграда, в режим на етажна собственост /ЕС/ които закупили по реда на НДИ от ОбНС гр. Р. през 1987 и 1990 г., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Със заповед от 20.07.1994 г. ответникът бил настанен от „П” гр. С. във ведомствено помещение, сутерен с външно влизане от стълбището в ляво, с площ 11.78 кв. м. С договор от 17.11.1994 г. О. гр. Р. продала на Н. П. наеманото помещение.становено е с гласни доказателства, че помещението е ползувано като обща част до 2002 г. от ЕС. В началото на м. 09.2002 г. ответникът изнесъл вещите на съсобствениците и започнал преустройство – избил отвор откъм фасадата за да монтира гаражна врата.
Доводите в жалбата, че ищците не са легитимирани да предявят исковете, са неоснователни. По досега съществуващия режим ЕС не е юридическо лице. Тя няма организационно устройство, членове, устав, имущество и органи. Следователно не притежава собствена процесуална легитимация и не може да предявява искове и да отговаря по тях. При ЕС съсобствеността върху общите части на сградата е неделима. Тя е неразривно свързана със собствеността върху отделните обекти. Всеки етажен собственик задължително участва в общността върху общите части – т. е. правото на собственост върху всеки обект в сградата включва участие в общите части, което го следва. Когато е завладяна обща част в ЕС, независимо дали от етажен собственик или от трето лице, всеки етажен собственик може да предяви иск за отстраняване неправомерното владение. За защита на своето право на собственост отделният етажен собственик не се нуждае от съдействието на органите на ЕС. Както при обикновената съсобственост, съсобствениците не се нуждаят от съдействието на останалите съсобственици при защита на своите вещни права на съсобственост, така и при ЕС всеки етажен собственик има правото и без съгласието на органите на ЕС да защити правата си върху общите части на тази ЕС.
Неоснователно е и твърдението в жалбата, че договорът за продажба не е нищожен. Съгласно чл. 26 ал. 2 ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. Според правната теория, договорът има невъзможен предмет тогава, когато липсва обект на правоотношението. С оглед на доказаните факти, изводите на въззивния съд, че предметът на договора не съществува, е законосъобразен. Техническата експертиза по делото е установила, че продадената на ответниците част от ЕС не представлява самостоятелен обект на собственост. Помещението било обща част на ЕС, по проект било предназначено за сметосъбиране и не може да се обособи като самостоятелен обект. Както е посочил и ВКС в отменителното решение, помещението се намира в сграда която е ЕС по смисъла на чл. 37 ЗС и помещенията които са обща част по предназначение, нямат самостоятелно юридическо съществуване, а са принадлежност на главната вещ. Затова не могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки и придобивна давност. С това решение съдът е отговорил и на довода в жалбата, че ответниците не могат да придобият помещението по давност. Още повече, че до началото на преустройството през 2002 г. ответниците не са владяли – помещението било ползувано от съсобствениците на ЕС.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се потвърди. Ответниците по касация претендират за разноски, но тъй като не са представили доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 218и ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210 от 21.11.2007 г. по гр. д. № 325/07 г. на Окръжен съд гр. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: