2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 195
София, 14.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 3639/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молби вх. № 118658 от 17.09.2018 г. и вх. № 32271 от 11.03.2019 г., подадени от Р. С. П. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1434 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 1177/2012 г. на Софийския апелтивен съд. Молителят поддържа, че са налице основания по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
От ответниците по молбите за отмяна Г. Г. К. и ЖСК „Български художник” гр. София ги считат за недопустими като подадени от лице, което не е обвързано от влязлото в сила решение, и поради просрочие, а по същество – за неоснователни, „Росбулимпекс” ООД гр. София ги счита за основателни.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С влязлото в сила решение, предмет на молбите за отмяна, след като е отменено решението от 21.12.2011 г. по гр. д. № 2055/2008 г. на Софийския градски съд, са отхвърлени предявените от „Росбулимпекс” ООД гр. София срещу ЖСК „Български художник” гр. София и Г. Г. К. искове за установяване правото на собственост и предаване на владението на апартамент № 114 в [населено място], м. ”К. – ”, УПИ …., кв. …., [жилищен адрес] ведно със 7.872% ид. ч. от общите части на сградата.
Молителят е управител на дружеството – ищец, чиито искове са отхвърлени с влязлото в сила решение. Молбите за отмяна обаче, са подадени от него в качеството му на физическо лице, което претендира да е собственик на апартамента, предмет на исковете по чл. 108 ЗС. В това си качество същият не се явява страна по делото, влязлото в сила решение по което е предмет на молбите за отмяна, поради което последното няма обвързваща сила спрямо него. Ето защо той не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303 ГПК. Молителят не е легитимиран и при условията на чл. 304 ГПК, защото, като представляващ ищцовото дружество, той не се явява трето за спора лице, което да е обвързано от влязлото в сила решение. По тези съображения молбите за отмяна се явяват недопустими като подадени от лице, което не разполага с право за отмяна на влязло в сила решение.
Молбите за отмяна са недопустими на още едно основание. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 30.11.2012 г., когато с определение № 908 от с. д. по гр. д. № 823/2012 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1434 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 1177/2012 г. на Софийския апелтивен съд. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В разглеждания случай с молбите за отмяна не са представени нови доказателства, нито има твърдения за нови обстоятелства, които да са настъпили след влизане в сила на решението – представеният протокол от 08.07.2006 г. но общото събрание на ЖСК „Български художник” не е ново обстоятелство или ново доказателство, доколкото същото е било известно на молителя и е било представено в производството по гр. д. № 4303/2017 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о. Поради това тримесечният срок, в който може да се подаде молба за отмяна, се брои от влизане в сила на решението на 30.11.2012 г. Молбите за отмяна са подадени след изтичане на законоустановения срок – на 17.09.2018 г. и на 11.03.2019 г., поради което са просрочени. Дори срокът да се изчислява спрямо представения с първата молба за отмяна протокол от 08.07.2006 г., тя отново е просрочена, тъй като документът е бил известен на молителя най-късно към датата на подаване на молбата, по която е образувано посоченото дело на ВКС – 02.08.2017 г., а сега подадените молби са от 17.09.2018 г. и 11.03.2019 г. Представените изпълнителен лист от 30.03.2010 г. и обратен изпълнителен лист от 08.02.2019 г. не могат да послужат при формиране на обратен извод относно срока на молбите, тъй като нямат характер на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледани на другото поддържано от молителя основание – чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, молбите са недопустими като преждевременно подадени, тъй като молителят не се позовава и не представя доказателства за наличие на влязло в сила решение или влязла в сила присъда, с които по надлежния ред да са установени някои от обстоятелствата, съставляващи основание по смисъла на посочената разпоредба за отмяна на влязло в сила решение, от които молителят поддържа престъпно действие на страната Г. Г. К. и на адвокат С. М.. Позоваването на определение от 31.05.2018 г. по гр. д. № 6222/2018 г. на Софийския градски съд, влязло в сила на 28.06.2018 г., е неоснователно, тъй като с него е обезсилено, поради отказ от иска и на основание чл. 119, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./, решението от 07.01.2008 г. по гр. д. № 18343/2006 г. на Софийския районен съд и производството по делото е прекратено, т. е. то не съставлява съдебен акт по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК /определението по гр. д. № 6222/2018 г. на Софийския градски съд е постановено след като с решение № 28/08.05.2018 г. по гр. д. № 4303/2017 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., по реда на чл. 303 ГПК са отменени влязлото в сила решение № 184/10 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 65/2009 г. на ВКС, І-во г. о., и решение № 255 от 06.10.2008 г. по гр. д. № 587/2008 г. на Софийския градски съд, по иск по чл. 38а ЗЖСК/.
Като недопустими, молбите за отмяна ще бъдат оставени без разглеждане, а производството, образувано по тях – прекратено.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по молбите следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на по 1 500 лева по представените два броя разписки.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молби вх. № 118658 от 17.09.2018 г. и вх. № 32271 от 11.03.2019 г., подадени от Р. С. П. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1434 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 1177/2012 г. на Софийския апелтивен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3639/2019 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о.
ОСЪЖДА Р. С. П. от [населено място] да заплати на Г. Г. К. и на „Български художник” гр. София разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на по 1 500 /хиляда и петстотин лв./ лева.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на преписи от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: