2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 226
София, 27.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 4710/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
С определение № 182 от 30.09.2019 г. по гр. д. № 3077/2019 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., без разглеждане е оставена молба вх. № 59377/07.05.2018 г., поправена с молба № 77961/13.06.2019 г., подадена от А. Б. М., за отмяна на влязлото в сила определение № 29438/18.12.2018 г. /неправилно посочено като определение № 90/03.06.2019 г./ по ч. гр. д. № 15458/2018 г. на Софийския градски съд.
Срещу това определение е подадена частна жалба вх. № 9376/04.11.2019 г. от А. Б. М. с искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен.
От ответника В. А. В. е постъпил отговор със становище, че частната жалба е недопустима, евентуално – неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на състав на Върховния касационен съд, поради което е допустима, а доводът в обратния смисъл е неоснователен.
Към частната жалба е приложена молба вх. № 9236/31.10.2019 г. с искане за отвод на съдии, които са правораздавали по предходни дела между А. Б. М. и И. Ж.. Макар и адресирана по друго дело – ч. гр. д. № 3509/2019 г. на ВКС, І-во г. о., тя следва да бъде разгледана, като се обсъди заявеното с нея искане. Молбата е неоснователна. Действително, настоящият състав е постановили определение № 27/11.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4671/2018 г. на І-во г. о., с което не е допуснал касационно обжалване по частна касационна жалба, подадена от А. Б. М., срещу определение № 19973 от 26.09.2018 г. по ч. гр. д. № 11542/2018 г. на Софийския градски съд, с което без уважение е оставена частна жалба срещу разпореждане от 13.08.2018 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 4347/2018 г., с което при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба на А. Б. М., Й. М. М. и Б. М. М. срещу И. Г. Ж. и производството по нея е прекратено. Постановяването на това определение обаче не е обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в безпристрастието на настоящия съдебен състав и не обосновава наличие на основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отстраняването на същия. Касае се за различни производства, при които се преценява законосъобразността на различни процесуални действия на съда и се разрешават различни процесуалноправни спорове. Не се поставя за разрешаване общ принципен процесуалноправен проблем, по който съставът вече да е изразил становище по приключилото частно производство. Ето защо искането за отвод не може да бъде уважено.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Предмет на молбата за отмяна, подадена от А. М., е влязло в сила определение на Софийския градски съд, с което е отменен отказ на съдия по вписванията за вписване на постановление за възлагане на недвижим имот и е поставено исканото вписване да бъде извършено.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, съставът на ВКС, І-во г. о., е приел на първо място, че атакуваният съдебен акт е постановен в охранително, а не в исково производство, поради което не се ползва със сила на пресъдено нещо. Нормите на исковото производство се прилагат субсидиарно към охранителното производство, като с чл. 540 ГПК приложението на разпоредбите на чл. 303-388 ГПК е изрично изключено. На следващо място съставът е приел, че молителката, чийто имот е бил изнесен на публична продан и възложен на В. В. /по чиято молба е образувано охранителното производство/, не е страна в едностранното охранително производство по вписване. Трети лица, които не са участвали в това производство и които са засегнати от разпореждането за вписване или заличаване, разполагат със защитата по чл. 537, ал. 2 ГПК или с иск по чл. 90 ЗКИР с предмет дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВп и ЗКИР. Ако с вписването са засегнати права на такива лица, те не могат да се защитават с молба за отмяна на съдебния акт, с който е разпоредено вписване. Защитата е по исков ред, а не чрез извънредните средства за отмяна. Затова молителката не е и надлежна страна, която може да иска отмяна на атакувания съдебен акт.
Обжалваното определение е правилно, а оплакванията срещу него са неоснователни. Следва да се споделят напълно изложените от състава на ВКС доводи за недопустимост на молба за отмяна на определение на въззивен съд по молба за издаване на охранителен акт. В съответствие с правната теория и съдебната практика Софийският градски съд е приел, че постановеният в охранително производство акт не се ползва със сила на пресъдено нещо. Ето защо той не може да бъде атакуван чрез извънредните средства за отмяна. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 540 ГПК, изключваща приложението на чл. 303 и сл. ГПК в охранителните производства, на която правилно се е позовал тричленният състав на ВКС в обжалваното определение. Охранителните производства са едностранни – развиват се само с участието на молителя и на съда и по правило ползват молителя, без да засягат правната сфера на друго лице. Правилно е и становището, че трети лица, които не са участвали в охранителното производство и които са засегнати от разпореждането за вписване, разполагат със защита по исков ред, като е посочена и съдебна практика в този смисъл. Като правилно, обжалваното определение ще бъде потвърдено. Не налага извод в обратния смисъл наличието на определение, с което администриращият молбата за отмяна съдия /председател на ІІ-ро г. о. на ВКС/ е приел, че същата отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 вр. чл. 260 и 261 ГПК – извършената проверка е за съответствие на молбата за отмяна с изискванията за нейното съдържание, но не и за нейната допустимост от гледна точка дали атакуваният с нея съдебен акт подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, която проверка се извършва от съответния тричленен състав на касационната инстанция. Твърдението, че в съдебния състав, постановил обжалваното определение, е участвал съдия, по отношение на който е било налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, е неконкретизирано, а освен това е останало и недоказано.
Останалите оплаквания, свързани с пороци на публичната продан, са неотносими към предмета на обжалвания съдебен акт и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 182 от 30.09.2019 г. по гр. д. № 3077/2019 г. на ВКС на РБ, І-во г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: