О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 18.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание двадесет и втори ноември две хидяли и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3298/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. Г. срещу въззивното решение № 1787 от 21.03.2018 г. по гр. д. № 8133/2017 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 94239 от 18.04.2017 г. по гр. д. № 18511/2015 г. на Софийския районен съд за допускане на делба на недвижим имот при квоти по 1/2 ид. ч. за [фирма] и за касатора.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е допустима.
От ответника по касация – ищец по делото [фирма] [населено място], не е подаден отговор.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
Производството е за делба на недвижим имот – мезонет тип Б, разположен на първи и втори мансардни етажи, с обща застроена площ 205.10 кв. м., заедно с мазе № 2 с площ от 4.40 кв. м. и съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в [населено място], район „Изгрев”, [улица].
Данните по делото сочат и това е прието за установено, че ответникът по иска за делба, сега касатор, е закупил делбения имот през 2003 г. по време на брака му със С. П. Г.. Последната е длъжник по изпълнително дело, по което е проведена публична продан и с постановление от 16.10.2013 г. на ЧСИ С. Я. 1/2 ид. ч. от имота е възложена на ищеца [фирма] при заплатена сума от 72 005 лева. Прието е, че постановлението е влязло в сила на 05.08.2014 г. и легитимира купувача на публичната продан като собственик на посочената идеална част от имота.
Прието е, че жалбата, подадена на 28.10.2013 г. от длъжника по изпълнението С. Г. – съпруга на ответника /касатор/, е отхвърлена с влязло в сила решение на Софийския градски съд, което съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК е окончателно, а подадената от ответника – трето за изпълнението лице, жалба от същата дата, е върната поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности, при липса на доказателства за подадена частна жалба срещу разпореждането за връщане.
Като ирелевантно за формиране на тези изводи е прието наличието на подадена от Н. М. Г. – присъединен ипотекарен кредитор, жалба по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК. От една страна подаването на тази жалба следва влизането в сила на 05.08.2014 г. на възлагателното постановление и вписването му в книгите за вписвания към имотния регистър на 19.08.2014 г., а от друга страна – като присъединен кредитор тази жалбоподателка не е включена в изчерпателно определения кръг на участниците в изпълнителния процес, легитимирани да обжалват постановлението за възлагане.
Прието е също, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя К. И. А. въз основа на издаден по гр. д. № 25592/2010 г. срещу С. Г. изпълнителен лист за заплащане на посочените в листа суми, като по изпълнителното дело са присъединени като взискатели държавата, две физически лица и едно търговско дружество, за събиране на вземания по изпълнителен лист, издаден по друго гражданско дело.
Прието е, че в рамките на предприетото принудително изпълнение върху делбения имот е наложена възбрана, вписана по персоналната партида на длъжника С. Г. на 16.11.2010 г. Съобразно датата на вписване на възбраната и при приложение разпоредбите на чл. 452, ал. 2 и чл. 453, т. 1 ГПК за непротивопоставим както на взискателя по изпълнителното дело, така и наддавача в публичната продан – съделителя [фирма], е приет брачният договор, сключен на 12.04.2013 г. и вписан на същата дата, съгласно който съпрузите М. и С. Г. се споразумели придобитият по време на брака им – сега делбен, имот да остане изключителна собственост на съпруга – ответника по иска за делба. По тези съображения извършеното с брачния договор разпореждане с имота от страна на длъжника по изпълнението С. Г. се явява недействително по отношение на взискателите по изпълнението и ирелевантно към преценката за легитимацията на съделителя [фирма] като собственик на част от процесния имот.
Съобразно изложеното е прието, че съделителят [фирма] валидно е придобил права върху 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот и делбата правилно е допусната между него и съделителя М. Г., притежаващ другата 1/2 ид. ч. от имота.
В касационната жалба са изложени оплаквания срещу приетото от въззивния съд за ирелевантно обстоятелство за подадената от ипотекарния кредитор Н. Г. жалба срещу постановлението за възлагане и игнориране на нарушението на чл. 501 ГПК, което прави постановлението за възлагане недопустимо; неправилно бил игнориран и фактът за вписана възбрана от друг съдебен изпълнител на 01.04.2008 г. с вх. № 646097, която не е заличена и влиза в колизия с вписаната на 16.11.2010 г. възбрана от ЧСИ С. Я..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: трябва ли в решението по допускане на делбата съдът да вземе предвид процесуалните нарушения, извършени от ЧСИ при възлагане на спорния имот на единия от съделителите, с което същият се легитимира като съсобственик. Като основание за допускане на касационното обжалване се поддържа противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 81/18.06.2014 г. по гр. д. № 353/2014 г. на ІІ-ро г. о., и решение № 142/21.07.2016 г. по т. д. № 872/2016 г. на І-во т. о.
Видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е съобразявал и обсъждал обстоятелства само досежно това дали постановлението за възлагане е влязло в сила и легитимира ли ищеца като съсобственик, следователно е приел, че не може да проверява процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение, респективно на действията на ЧСИ. В този смисъл, ако се приеме, че поставеният в изложението въпрос е обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а не е по правилността на решението, то съпоставката с приложената от касатора съдебна практика, чрез която се обосновава специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не сочи на произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Решение № 81 от 18.06.2014 г. на ВКС, II-ро г. о., по гр.д. № 353/2014 г. и Решение № 142 от 21.07.2016 г. на ВКС, I-во т. о., по т. д. № 872/2016 г., са постановени по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в производства по отмяна на постановления за възлагане на недвижим имот по молба на присъединен по право ипотекарен кредитор, който не е бил уведомен за насрочването на описа и публичната продан, като е прието, че влезлите в сила постановления за възлагане подлежат на отмяна поради лишаване на лицето от право на участие в изпълнителното производство. Цитираните решения сочат на три неща – първо, че постановлението за възлагане на недвижим имот влиза в сила, дори ако ипотекарният кредитор, който е присъединен по право, не е надлежно уведомен от ЧСИ съгласно изискването на чл. 501 ГПК; второ – че редът за защита на неуведомения ипотекарен кредитор е този на отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК /но само в хипотеза, когато ипотекарният кредитор има същия длъжник като длъжника по висящото изпълнително производство, а в настоящия случай това не е така/ – в този смисъл се е произнесъл и въззивният съд, по аргумент от чл. 435, ал. 3 ГПК, приемайки, че Н. Г. не е сред кръга на лицата, легитимирани да обжалват постановлението за възлагане; и трето – че единствено ипотекарният кредитор може да предяви правата си пред съд, но не и друго лице, какъвто се явява ответникът по иска за делба М. Г.. Чужди права могат да се предявяват пред съд само в изрично предвидените от закона случаи. В последния смисъл се е произнесъл и въззивният съд, обсъждайки възражението, че са нарушени права на ипотекарен кредитор, единствено в контекста на това доколко подадената от този кредитор жалба влияе върху влизането в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот, така че не се разкрива противоречие на въззивното решение с посочената съдебна практика.
В обобщение, поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1787 от 21.03.2018 г. по гр. д. № 8133/2017 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: