О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
София, 28.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2696/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 175 от 23.07.2018 г. производството по ч. гр. д. 2696/2018 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о., е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до произнасянето на Конституционния съд на РБ с решение по конст. д. № 10/2018 г., образувано по искане за обявяване противоконституционност на нормата на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, въвеждаща като основание за допускане на касационно обжалване очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, на което единствено основание се е позовала страната в жалбата си.
С решение № 15 от 06.11.2018 г. по конст. д. № 10/2018 г., обнародвано в ДВ, бр. 95 от 16.11.2018 г., К. съд е приел, че нормата на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК не противоречи на Конституцията на РБ и е отхвърлил искането.
Следователно, отпаднали са пречките за движение на производството по ч. гр. д. № 2696/2018 г. по описа на ВКС, I-во г. о., и същото следва да бъде възобновено от етапа по допускане на касационното обжалване.
С частна касационна жалба вх. № 71963 от 23.05.2018 г., подадена чрез адв. В. Д., М. И. Б. е обжалвала определение № 10672 от 10.05.2018 г. по ч. гр. д. № 5863/2018 г. на Софийския градски съд за потвърждаване на определение № 374424 от 29.03.2018 г. по гр. д. № 59232/2017 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлено искането й за освобождаване от внасяне на държавна такса по подадена частна жалба срещу разпореждане за връщане на исковата молба.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно, а в представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа очевидната му неправилност.
По въпроса за допускане на касационното обжалване съставът на ВКС, I-во г. о., намира следното:
Гр. д. № 59232/2017 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по иск на М. И. Б. за ревандикация на недвижим имот. Производството е било оставено без движение до отстраняване на нередовности по исковата молба, указания за което са надлежно дадени с разпореждане, връчено на адвоката на ищцата.
С разпореждане № 274726 от 22.11.2017 г. поради неотстраняване на нередовностите в дадения срок исковата молба е върната при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК. Това разпореждане е обжалвано с частна жалба, като в срока за изпълнение на указанията за представяне на документ за внесена държавна такса от 15 лева, с молба от 05.02.2018 г., към която не е приложена декларация за гражданско и имуществено състояние, страната е поискала да бъде освободена от внасяне на таксата по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. С разпореждане от 19.02.2018 г. районният съд дал указания в едноседмичен срок от съобщението да се представи декларация по образец за гражданското и материално състояние на молителката, както и други писмени доказателства, относими към декларираните обстоятелства, като при неизпълнение на указанията искането ще бъде оставено без уважение. Разпореждането е връчено на страната чрез адвоката й на 08.03.2018 г., като в срока, изтичащ на 15.03.2018 г., нито едно от указанията не е изпълнено. С определение № 374424 от 29.03.2018 г. молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е отхвърлена като неоснователна.
В обжалваното сега определение градският съд потвърдил първоинстанционния отказ от освобождаване от държавна такса с мотива, че искане, което не е подкрепено с доказателства, се явява неоснователно, защото съдът няма как да извърши необходимата преценка на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2, т.т. 1 – 7 ГПК.
При този предмет на делото и тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаната от жалбоподателката очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.
В решение № 15 от 06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 10/2018 г. е прието, че очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. Прието е, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност.
В случая такива пороци не са налице. За да бъде освободена от внасяне на държавна такса по производството, страната следва да докаже липсата на достатъчно средства, с които да я заплати, като представи доказателства за обстоятелствата, посочени в чл. 83, ал. 2, т.т. 1 – 7 ГПК, които формират комплексния критерий при преценката на съда за това разполага ли страната с такива средства. Когато съдът е дал възможност да се представят такива доказателства, а страната, която носи доказателствена тежест за съответните обстоятелства, не го направи, искането й се отхвърля като неоснователно. В този смисъл е константната практика на ВКС по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК /напр. определение № 66 от 12.02.2016 г. IV-то г. о. по ч. гр. д. № 136/2016 г., определение № 194 от 30.03.2017 г. на II-ро т. о. по ч. т. д. № 223/2017 г., определение № 152 от 15.04.2016 г. на III-то г. о. по ч. гр. д. № 776/2016 г./.
В обобщение, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. дело № 2696/2018 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10672 от 10.05.2018 г. по ч. гр. д. № 5863/2018 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: