О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
София, 03.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 418/2009 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Кр. Г. в качеството му на пълномощник на М. Д. Н. и Б. Г. Н. против решение № 1763 от 25.11.2008 г. по в.гр.д. № 3345/07 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено решение № 1 от 06.02.2006 г. по гр.д. № 396/04 г. на Асеновградския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на К. Б. П. и С. Б. Я. срещу М. Д. Н. и Б. Г. Н. с правно основание чл. 30 ЗН и в отменената част е постановено друго, с което е намалено дарението, направено от Б. Н. К., обективирано в нотариален акт № 790, т.ІV, дело № 1193/93 г. на нотариус при РС- Асеновград в полза на Г. Б. Н., поч. през 1996 г., респ. на неговите наследници М. Д. Т. и Б. Г. Н. до размер на 4/9 ид. части, представляващи 2/9 ид. части на К. Б. П. и 2/9 ид. части на С. Б. Я., от дарената от наследодателя 1/2 ид. част от следния недвижим имот: дворно място с площ 1090 кв.м, заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда с площ 65 кв.м и стопански постройки, представляващо УПИ ІХ-216 в кв. 24 по плана на [населено място] и са възстановени запазените части на К. Б. петрова и С. Б. Я. в размер на 2/9 ид. части за всяка от тях.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторите поддържат, че въззивният съд неправилно е определил наследствената маса по чл. 31 ЗН, поради което е направил необоснован извод, че извършеното от наследодателя дарение накърнява запазените части на К. П. и С. Я.. На следващо място, съдът е допуснал нарушение на чл. 33 ЗН, като е пристъпил към намаляване на първото по време дарение, лишил е ответниците от възможността намаляването да се извърши по техен избор и не е определил размера на сумата, която следва да се заплати за допълване на запазените части на ищците. Считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса за приложението на чл. 30, 33 и 36, ал.2 ЗН. Позовават се на решение № 599 от 17.11.2003 г. по гр.д. № 240/03 г. на ВКС, І г.о.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация К. Б. П. възразява срещу допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Страните по делото са наследници на П. А. К., поч. през 1995 г., и на Б. Н. К., поч. през 2003 г. От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 5, т.ІІ, дело № 521/1997 г. Б. Н. К. дарил на К. Б. П. 500 кв.м. от нива в м. ”К.”, цялата от 1322 кв.м, в землището на [населено място], съставляваща имот № 064001 по картата на землището, на С. Б. Я. – 572 кв.м. от същата нива и на Б. Г. Н. – 250 кв.м. от нея. С нотариален акт № 124, т.ІІІ, дело № 671/1999 г. Б. К. дарил на внуците си И. А. П. и Г. А. П. при равни права за двамата нива от 3.002 дка, в землището на [населено място], съставляваща имот № 092012 по картата на землището. С нотариален акт № 6, т.ІІ, дело № 522/1997 г. Б. К. дарил на И. А. П. 3.501 дка от нива, цялата с площ 14.001 дка в м. ”З.”, съставляваща имот № 003010 по картата на землището, на Г. А. П., на В. Л. Н. и на Б. Л. Ч.- по 3.500 дка от същата нива. С нотариален акт № 125, т.ІІІ, дело № 672/1999 г. Б. К. дарил на своите внучки В. Н. и Б. Ч. при равни права нива от 3.002 дка в землището на [населено място], съставляваща имот № 092013. С нотариален акт № 790, т.ІV, дело № 1193/93 г. Б. Н. К. и П. А. К. дарили на Г. Б. Н. собственото си дворно място от 1090 кв.м, съставляващо парцел ІХ-216 по плана на [населено място], ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда, застроена върху 65 кв.м и стопански постройки. Именно чрез намаляване на това дарение, което е първо по време, ищците са поискали да им бъде възстановена запазената част. Искът е намерен за основателен, като въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 36, ал.2 ЗН при която ответниците ще запазят имота.
В решение № 599 от 17.11.2003 г. по гр.д. № 240/03 г. на ВКС, І г.о., на което се позовават касаторите, е прието, че когато са налице условията на закона заветникът или надареният да задържат имота, той следва да бъде осъден да заплати на наследника със запазена част нейната парична равностойност по цени по време на намаляването, без да е необходимо това да е поискано. В случая това не е сторено, поради което следва да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната практика по приложението на чл. 36, ал.2 ЗН, което обуславя основание за допускане на решението до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1763 от 25.11.2008 г. по в.гр.д. № 3345/07 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и в същия срок да представят доказателства за това в деловодството на ВКС, като в противен случай касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: