О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 22.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 292 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 65 от 10.06.2019 г. по в. гр. д. № 208/2019 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено решение № 38 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 338/2018 г. на Шуменския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ [населено място], че Сдружение „Училищно настоятелство в [населено място] при ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ и ЦДГ „Детелина“ е собственик по давност на шест ниви по плана за земеразделяне в [населено място], съставляващи: ПИ № ………… с площ от 20,002 дка, ПИ № …………. с площ от 694,036 дка; ПИ № ………….. с площ от 233,526 дка; ПИ № ………….. с площ от 10,995 дка; ПИ № …………. с площ от 372,004 дка и ПИ № ………… с площ от 456,533 дка.
Въззивният съд е приел, че ищецът Сдружение „Училищно настоятелство в [населено място] при ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ и ЦДГ „Детелина“ има правосубектност от 1998 г., когато е било регистрирано като ЮЛ с нестопанска цел. Регистрацията е при действието на чл.134 ЗЛС /отм./, като на 19.06.2018 г. е извършена и пререгистрация, изискуема по силата на § 25 от ЗИДЗЮЛНЦ /ДВ, бр.74/2016 г./. Както при действието на ЗЛС, така и при действието на ЗЮЛНЦ, сдруженията, като вид юридически лица с нестопанска цел, могат да притежават имущество, състоящо се от имуществени права от всякакъв вид, да бъдат носители на задължения, възникнали в процеса на дейността им, както и да бъдат страни по договори и едностранни сделки.
Прието е, че процесните ниви са възстановени на Основно училище /впоследствие Обединено училище/ „Паисий Хилендарски“ [населено място] с решение № 10111/25.07.1995 г. на ПК К.. Решението е подписано от лицата, заемащи съответните длъжности в ПК К. към 1995 г. и има конститутивен ефект. Съставени са и две решения № 10111/25.07.1995 г. и № 10.11 от 11.11.1997 г., с които същите земи са възстановени на името на ищеца Сдружение „Училищно настоятелство в [населено място] при ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ и ЦДГ „Детелина“, но те са прогласени за нищожни в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ по гр. д. № 324/2018 г. на НПРС, образувано по жалба на училището и при участие на сдружението. Съдебното решение е влязло в сила на 05.06.2018 г. С няколко поредни договора за наем и аренда от 16.08.2000 г., 04.11.2004 г., 15.09.2010 г. и анекс към него от 08.05.2015г. процесните ниви са предоставени от Сдружението на трети лица за обработка, като последният договор е за аренда със срок на действие до 01.10.2022 г. Договорите са сключени надлежно след взети решения на УС на Сдружението и са регистрирани в ОСЗ К.. В периода 16.08.2000 г. – 07.03.2018 г., за който се претендира осъществявано давностно владение, обработването на земеделските земи от арендаторите е в качеството им на държатели, упражняващи фактическата власт не за себе си, а за Сдружението. То е осъществявало фактическата власт с намерение за своене, вписвало е земите ежегодно в счетоводните баланси като свои Д., а получените приходи е декларирало като приходи от стопанска дейност. Това владение не е останало скрито за директора на ответното училище, тъй като до средата на 2000 г. той е заемал длъжността председател на училищното настоятелство, а освен това получаваните от Сдружението средства са били използвани за нуждите на училището и детската градина, очевидно със знанието на техните директори.
Прието е, че Сдружението е придобило по давност процесните земи чрез осъществявано спокойно, явно и несмущавано владение в периода 16.08.2000 г. – 07.03.2018 г. Не е била налице пречката на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като собствеността върху земите валидно е била възстановена на ответното училище с решението от 25.07.1995 г. и след влизане в сила на посочената разпоредбата – 21.11.1997 г., е могла да тече придобивна давност върху тях. По аргумент на противното от чл.10, ал.4 ЗНП /отм./ и чл.302 ЗПУО земите не са публична общинска собственост и затова не е налице пречка за придобиването им по давност. Земите нямат и статут на частна общинска собственост по смисъла на чл.303 ЗПУО, а са собственост на училището, съгласно от чл.304 от ЗПУО и за тях не се отнася разпоредбата на § 1 ЗДЗС /ДВ, бр.46/06 г./, с последващи изменения и допълнения/, с която се спира придобивната давност върху имоти – частна държавна и общинска собственост.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена ОУ „Паисий Хилендарски“.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че процесните земи са могли да бъдат придобити по давност. Поддържа, че по въпроса за характера и естеството на материалното субективно право въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.303 ЗУПО като възмезден способ за придобиване на земи преди внасянето им в ТКЗС. Независимо от това, че процесните земи са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, съдът е следвало да изложи мотиви дали те не влизат в приложното поле на чл.303 ЗПУО, доколкото са придобити възмездно от държавните или общински училища преди ТКЗС. И на последно място – поддържа се основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, поради нарушаване на чл.5 и чл.9 ГПК.
След изтичане срока за подаване на касационна жалба е подадено допълнение към нея, обусловено от изменението на § 1 ЗДЗС от 2006 г., обнародвано в ДВ, бр.18/28.02.2020 г., в сила от същата дата. С това изменение към имотите, частна държавна или общинска собственост, за които придобивната давност спира да тече до 31.03.2022г., се добавят и земеделските земи, които са собственост или върху които е възстановена собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни училища или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното или училищното образование. Според жалбоподателя касационният съд трябва служебно да приложи тази норма, която е императивна, като се позове на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Сдружение „Училищно настоятелство в [населено място] при ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ и ЦДГ „Детелина“ е подал допълнителен отговор. Счита, че измененията от 2020 г. в § 1 на ЗДЗС не могат да бъдат съобразени по настоящото дело, тъй като разпоредбата е материалноправна и действа занапред, като не може да засяга вече придобити права. Затова не може да се приеме, че въззивното решение е очевидно неправилно и на това основание да се допусне касационното му обжалване. Преценката за законосъобразност и обоснованост на въззивното решение следва да се прави към датата на постановяване на съдебния акт, а към този момент § 1 ЗДЗС все още не е променен.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол, независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на извода на въззивния съд, че едно училищно настоятелство, регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел – сдружение в обществена полза, може да придобие по давност земеделските земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на училището, за подпомагане на чиято дейност е създадено сдружението.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 338/2018 г. на Шуменския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 973,10 лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: