6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 18.06.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5048 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№129515/10.10.2017г., подадена от В. К. В. от [населено място] срещу решение №5653/31.07.2017г., постановено от Софийски градски съд, ГО, III-В състав по в.гр.д.№10109/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд от 27.12.2013г. по гр.д.№50854/2011г., с което е признато за установено по предявения от П. В. Ц., Е. В. А., В. Г. С., В. К. В. и М. К. В. срещу С. Г. Д., Д. Г. Д., Л. Л. Я., Б. Г. А., В. Г. Я., Е. В. Я. и В. Я. Я. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че към момента на образуване на ТКЗС /1958г./, В. С. П. е бил собственик на основание съдебна делба на 1/3 ид.част от недвижим имот, представляващ реална част, заключена между букви и цифри 2-4’-4-5-6-7-8-9-10-Е-Д-2 на комбинираната скица, представляваща приложение към тройната СТЕ, подписана от съда и представляваща неразделна част от решението, която реална част по действащия регулационен план предсхавлява реална част от УПИ XV-5 в кв.1 по плана на кв.В., в.з.“П.“, като за останалите 2/3 идеални части от процесния имот искът е отхвърлен, както и решението на първоинстанционния съд, постановено на 18.07.2014г. по гр.д.№50854/2011г., с което е отхвърлен предявеният от П. В. Ц., Е. В. А., В. Г. С., В. К. В. и М. К. В. срещу С. Г. Д., Д. Г. Д., Л. Л. Я., Б. Г. А., В. Г. Я., Е. В. Я. и В. Я. Я. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС /1958г./, В. С. П. е бил собственик на основание съдебна делба на недвижими имоти, представляваищ реални части, заключени между букви и цифри 1-2-Д-Е-10-1 и между цифри 2-3-4’-2 на комбинираната скица, представляваща приложение към тройната СТЕ, подписана от съда и представляваща неразделна част от решението, които реални части по действащия регулационен план представляват реални части от УПИ XV-5 в кв.1 по плана на кв.В., в.з.“П.“.
В изложението към подадената от В. К. В. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /в редакцията на процесуалния закон, действаща към датата на подаване на касационната жалба/, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос относно представянето на нови доказателства по делото, като е приел, че тези нови доказателства не променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка без да мотивира това свое твърдение, а единствено е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, които не биха могли да обосноват такъв извод. Касаторът счита, че е нарушена разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, тъй като не са изложени мотиви относно представените нови доказателства, което е в противоречие с практиката на ВКС /решение №120 от 04.04.2013г. на ВКС по гр.д.№964/2012г. на Четвърто ГО; решение №№373 от 23.07.2014г. на ВКС по гр.д.№3003/2013г. на Четвърто ГО; решение №198 от 08.01.2014г. на ВКС по гр.д.№1619/2013г. на Второ ГО/.
В подаденото на 06.11.2017г. изложение поддържа, че при разглеждане на делото въззивният съд е допуснал и процесуално нарушение, което е довело до постановяване на очевидно неправилно решение, тъй като след представянето на новото доказателство по смисъла на чл.266 ГПК, което е прието по делото, е отказал изслушването на допълнителна СТЕ, въпреки че са налице условията за нейното допускане, а именно приемането на новото доказателство, касаещо спорния предмет, от което според касатора е видно, че в кадастралните планове не е нанесена част от имота, предмет на делото, която ответниците претендират да е част от техен имот. Счита, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът е отказал да допусне допълнителна СТЕ и е възприел безкритично вече приетата по делото тройна СТЕ без да я обсъди съобразно събраните по делото доказателства, вкл. нововъзникналото такова, вкл. изрично заявеното от вещото лице Г., че вещите лица са направили извод, че „…имотът, който е възстановен на ответниците, като наследници на Г. П., не е идентичен с имота, който е внесен в ТКЗС от Г. П. към момента на обобществяването, като изводът се отнася до целия имот“.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Е. А. Ч. и М. А. Б. /наследници на починалата по време на производството пред въззивната инстанция С. Г. Д./, Д. Г. Д., Л. Л. Я., В. Г. Я., Е. В. Я., В. Я. Я., Б. Г. А. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените от Л. Я. разноски.
Касационната жалба е подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
К. В. С. /починал по време на производството пред първоинстанционния съд и заместен от наследниците си по закон В. Г. С., В. К. В. и М. К. В./, П. В. Ц. и Е. В. А. са предявили срещу наследниците на Г. Я. П. по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ иск за признаване за установено, че към датата на обобществяването техният наследодател В. С. П. е бил собственик на недвижим имот, представляващ нива с площ от 2.5 дка, находяща се в м.“П.“ на [населено място], който имот към настоящия момент представлява реална част от УПИ XV-5, част от УПИ X.-5 и част от УПИ X.-5 в кв.1 по плана на [населено място], който наследодателят им В. С. П. получил въз основа на съдебна делба, извършена с делбен протокол по ч.гр.д.№446/1940г. и който имот им е възстановен с решение № В6855/17.09.2005г. на ОСЗГ“О. купел“.
С обжалваното решение е прието, че по предявения по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ иск следва да се установи към един минал момент /моментът на одържавяването/, че ищците или техният наследодател са били собственици на имот, който е възстановен на друго лице, като се има предвид, че правото на собственост се придобива по предвиден в закона ред – чрез сделка, по давност или по друг ред, предвиден в изрична правна норма и целта е ищците да установят, че именно те са носители на правото на собственост. Изрично е отбелязано, че дори да се установи, че ответниците или техният праводател не са били собственици на земеделския имот, това не придава на ищците качеството на собственици, тъй като те следва при условията на пълно и главно доказване да установят това свое право.
В случая въз основа на представените по делото доказателства е прието за установено, че наследодателят на ищците В. С. П. не е бил едноличен собственик на имота, представляващ реална част, заключена между букви и цифри 2-4-4’-5-6-7-8-9-10-Е-Д-2 на комбинираната скица към момента на образуване на ТКЗС, а същият недвижим имот е бил съсобствен между него и другите двама наследници на С. П. С., тъй като нивата в м.“П.“ от 5.4 дка, част от която е и процесната земеделска земя, възстановена с решение №В6855 от 17.09.2005г. на ОСЗГ-О. купел, е била възложена в общ дял на Г. С. П., В. С. П. и А. С. П. със съдебната делба, извършена по ч.гр.д.№446/1940г. по описа на Софийски околийски съд. С оглед обстоятелството, че по това ч.гр.д. няма посочени конкретни дялове от правото на собственост, които ще придобие всяко едно от тези лица, то е прието, че правата им са равни или всяко от тях е притежавало по 1/3 ид.част от вещното право на собственост, като не са представени доказателства съсобствеността да е била прекратена чрез доброволна делба към момента на включването на имота в ТКЗС. Изрично е посочено, че не се твърди, а и не се установява по делото между Г. С. П., В. С. П. и А. С. П. да е бил сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите за делба на нивата или да е била сключена друга разпоредителна сделка между тях. Поради това е прието, че и към момента на образуване на ТКЗС имотът е принадлежал на всички съсобственици и В. С. П. е притежавал само 1/3 ид.част от него, за която част само предявеният иск е основателен.
По отношение на площта от имота, заключена между букви и цифри 1-2-Д-Е-10-1 и между цифри 2-3-4’-2 на комбинираната скица към заключението на тройната СТЕ, е прието, че не се установява да е налице спор за материално право между страните по делото, тъй като тази част от имота не е предмет нито на постановеното в полза на ищците положително решение на ОСЗГ, нито се установява да са заявени от тях за възстановяване като притежавани от техния наследодател В. С. П. и по това заявление към настоящия момент да няма произнасяне от административния орган по ЗСПЗЗ.
За неоснователен е приет съдържащият се във въззивната жалба довод, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещите лица по допуснатата тройна СТЕ предвид обстоятелството, че заключението е компетентно и обективно изготвено и обосновано по поставените от съда задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен, като при приемането на това заключение пълномощникът на ищците адв.М.М. не е оспорила заключението относно истинността на съдържащите се в него констатации за релевантни за спора факти, нито е поискала в срока по чл.200, ал.3 ГПК повторно заключение по същите въпроси. Прието е, че представените пред въззивната инстанция доказателства не променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която е възприета и от въззивния съд.
Така изложените от въззивния съд съображения не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос за задължението на въззивния съд въпреки предвидената в чл.272 ГПК възможност да препрати към мотивите на първоинстанционния съд да изложи собствени мотиви като инстанция по съществото на спора, като направи свои фактически и правни изводи и обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. В съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, вкл. посочените от касатора решения на тричленни състави на ГК на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, въззивният съд, препращайки към фактическите констатации на първоинстанционния съд, е изложил и собствените си съображения както за необходимостта предявилите иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ лица да докажат по категоричен начин, че техният наследодател е притежавал правото на собственост върху процесния имот към датата на образуването на ТКЗС, така и за липсата на категорични доказателства за това по делото, доколкото от представения по делото протокол по ч.гр.д.№446/1940г. е установено, че наследодателят В. С. П. е получил имота в общ дял с Г. и А. С. П. и не са представени доказателства за последващо сключване на договор за делба помежду им или извършване на други действия на разпореждане, посредством които В. С. П. да е придобил имота в индивидуална собственост. В съответствие с практиката на ВКС са обсъдени всички въведени с въззивната жалба оплаквания по правилността на първоинстанционното решение, както и свързаните с това доводи и възражения на страните.
В съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.272 ГПК въззивният съд детайлно е обсъдил и прието и неоспорено заключение на тройна СТЕ, като изрично е взел предвид и обстоятелството, че заключението не е било оспорено и от процесуалния представител на предявилите иска лица, излагайки по този начин съображенията си по наведените с въззивната жалба доводи и оплаквания.
По отношение на довода за очевидна неправилност на въззивното решение настоящият състав приема, че не следва да се произнася, тъй като касационната жалба е подадена преди влизането в сила на ЗИДГПК, обн.ДВ.бр.86/2017г. – съгласно §74 от този закон висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането му в сила, се разглеждат по досегашния ред. Освен това, по отношение на извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките за уважаване на иска за реалните части от имота, обозначени между букви и цифри 1-2-Д-Е-10-1 и между цифри 2-3-4’-2 на комбинираната скица към заключението на тройната СТЕ, доколкото не се установява да е налице спор за материално право между страните по делото, тъй като тази част от имота не е предмет нито на постановеното в полза на ищците положително решение на ОСЗГ, нито се установява да са заявени от тях за възстановяване като притежавани от техния наследодател В. С. П. и по това заявление към настоящия момент да няма произнасяне от административния орган по ЗСПЗЗ, съдът е изложил съображенията си, че новите доказателства не променят установената по делото фактическа обстановка – тези доказателства не касаят идентификацията на имота нито към момента на придобиване на собствеността от наследодателя, нито към момента на възстановяване на собствеността. Това становище на въззивния съд съответства на практиката на ВКС, според която предявен по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ иск може да бъде уважен само за имот, който е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ / т.2 на ТР №1 по гр.д.№1/1997г. на ОСГК на ВС; решение №490/16.06.2010г. по гр.д.№1225/2009г. на І ГО на ВКС; решение №642/2010г. от 11.04.2011г. по гр.д.№885/2009г. на І ГО на ВКС; решение №376/19.10.2010г. по гр.д.№641/2010г. на ІІ ГО на ВКС; решение №34/21.03.2011г. по гр.д.№1112/2010г. на ІІ ГО на ВКС и решение №35/21.03.2011г. по гр.д.№1052/2010г. на ВКС, ІІ ГО/.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №5653/31.07.2017г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В състав по в.гр.д.№10109/2016г. по подадената от В. К. В. касационна жалба.
ОСЪЖДА В. К. В. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Л. Л. Я. сумата от 2000лв. /две хиляди лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: